Става дума за пари, и то много - аграрните субсидии са най-голямото перо в бюджета на ЕС. Споровете по отношение на общата селскостопанска политика (ОСП) са постоянни, а сега предстои и реформа - ЕС трябва да се споразумее за дългосрочния си бюджет в периода 2021-2027 година, респективно и за аграрните субсидии. Техният размер е ясен - почти 390 милиарда евро. Но няма яснота как да бъдат разпределени средствата, както и доколко в бъдеще субсидиите ще трябва да бъдат обвързани с опазването на околната среда.

1. Какво представлява общата селскостопанска политика (ОСП)?

Тя съществува от 1962 г., като навремето предназначението ѝ е било да осигури достатъчно храна за населението в следвоенните времена. Поставените цели са били пет: да се увеличи производителността на селското стопанство в Европа, да се гарантира снабдяването с храни, да се стабилизира европейският пазар, да се осигурят достатъчни доходи на селяните и поносими потребителски цени.

Оттогава на всеки седем години принципите и финансовите средства на ОСП се преформулират в съответствие с променящите условия на живот и с предизвикателствата.

2. Как се изплащат аграрните субсидии за момента?

В следвоенните времена субсидиите се отпускат за конкретни селскостопански продукти. Това обаче води до свръхпроизводство на определени продукти, във връзка с което през 1992-а се въвеждат преки плащания в подкрепа на земеделските стопани. Те биват наричани "първа колона" на ОСП и се предоставят за хектар - колкото повече площ има определена ферма, толкова по-големи преки плащания получава. Този подход е обект на много критики - тъй като по-малките ферми почти нямат полза от преките плащания за сметка на големите.

По данни на германското министерство на земеделието, Германия получава годишно 6,2 милиарда аграрни субсидии, от които пет милиарда са преки плащания. Т.е. за т.нар. "втора колона" на ОСП са предвидени само 1,2 милиарда. А именно с тези средства би трябвало да се подкрепят мерките за опазване на околната среда и климата, както и развитието на селскостопанските райони.

Проблемът е, че за всичко, което се получава от ЕС по линия на "втората колона", съответната държава получателка трябва да даде още толкова от собствени средства. Поради това за този вид субсидии често изобщо не се отправят искания.

3. Какви са критиките към сегашните аграрни субсидии?

Най-вече конвенционалното и интензивно селско стопанство е една от основните причини за измирането на видовете - на него се дължи както една голяма част от емисиите въглероден двоукис, така и замърсяването на почвата и водите с пестициди и торове. А с начина на разпределение на средствата селскостопанската политика на ЕС насърчава точно тези производители, оплакват се екологичните организации, защитниците на климата и зелените партии.

Субсидиите по важната "първа колона" почти не са обвързани с действия по опазването на околната среда - няма такива изисквания. Наистина - от 2013-а година насам една трета от преките плащания се предоставят само при спазването на определени екологични стандарти, но природозащитните организации ги оценяват като недостатъчни.

4. Какво се очаква от реформите в ОСП?

Най-вече селското стопанство в ЕС да стане по-зелено и по-устойчиво. За тази цел усилията на фермерите за опазване на природата и околната среда трябва да бъдат възнаградени - това гласи основният принцип. Но споровете по въпроса до каква степен изплащането на субсидиите ще зависи от защитата на природата ни най-малко не са приключили.

Европейската комисия предложи държавите членки сами да определят мерките, контрола и санкциите за екологичните стандарти (Засега те са регламентирани на общоевропейско равнище). Държавите членки обаче ще трябва да представят на ЕК стратегически планове за приложението на намеренията си.

Този подход се отхвърля както от екологичните съюзи, така и от тези, които представляват интересите на земеделските производители. Едните се опасяват, че при това положение екологичните действия няма да са достатъчни, другите - че така ще се изкриви конкурентоспособността.

А споровете продължават - до момента са постъпили над 2000 заявки за промени в предложенията, направени от Европейската комисия.

Вижте и това видео на ДВ: