Когато стана ясно, че Доналд Тръмп печели изборите в САЩ, в Държавната дума избухнаха силни аплодисменти. Руските депутати приеха триумфа на републиканския кандидат почти като свой собствен. Още преди година Кремъл открито заяви симпатиите си към тогавашния аутсайдер. А сега, след изборния маратон, руският политически елит се чувства удовлетворен. Защото Владимир Путин отново заложи на печеливша карта.
Руската мечта за отмяна на санкциите
За московската любов към Тръмп има две причини. Първо: Кремъл отхвърляше напълно кандидатката на демократите Хилари Клинтън, тъй като очакваше от нея - в случай че тя бе спечелила изборите - много твърд курс спрямо Русия. Било то по отношение на Украйна, Сирия или човешките права. Второ: Кремъл се радваше на сигналите, които Доналд Тръмп изпращаше по време на предизборната си кампания - той говореше за сближаване с Русия и дори подсказа, че би могъл да приеме анексията на Крим. А това беше решаващо за Путин! Руският президент се надяваше и продължава да се надява, че Доналд Тръмп ще му опрости греха със завладяването на украинския полуостров и ще отмени санкциите срещу Русия. Тази надежда се подсилва от чувството, че с авторитарен мачо като Тръмп биха могли да се правят добри сделки, че дори да се завърже и приятелство. Та нали двамата президенти са горе-долу на една вълна по отношение на светогледа си! Доналд Тръмп е нещо като втори Берлускони, само че много по-могъщ от италианеца.
Дали ще излязат сметките на кремълския шеф? Никой не знае как ще действа политическият новак в Овалния кабинет - доколко ще се вслушва в съветниците си, в своята Републиканска партия, в Конгреса и Сената, а и дали ще се съобразява с европейските си партньори. Възникналата в московските глави представа за партньорство между двама лидери, които седят заедно на масата за преговори на равна нога и разделят света на сфери на влияния, както на конференцията в Ялта през 1945 година, има обаче един съществен недостатък.
"Голяма Америка" срещу "мултиполярния свят"
Доналд Тръмп беше избран за президент заради обещанието му да възвърне мощта на Америка. Тази мощ се състои от вътрешни икономически успехи и глобална ръководна роля. Само че е съмнително дали Доналд Тръмп ще успее да предостави на своите избиратели в Средния Запад онези работни места, които той иска да върне от Китай или някои други страни. Едно обаче е ясно: че структурните промени ще отнемат много време. Дали жадният за успехи и разглезен от победи Тръмп ще има търпението да чака толкова дълго?
Новоизбраният американски президент разполага обаче и със световната сцена, на която чрез впечатляващи акции би могъл да се опита да наложи усещането за мощ на Америка. А кой беше този, който през последните години най-гръмко поставяше под въпрос претенциите на САЩ за водеща роля в света? Владимир Путин. Пропагандираната от него концепция за един мултиполярен свят, в който, според Путиновия прочит, Русия е глобален играч, не се връзва с представата на Тръмп за Америка като най-велика нация на тази земя. Това, разбира се, няма да доведе непременно до тежък конфликт между двете най-големи ядрени сили, както се опасяват някои. Но импулсивният Доналд Тръмп бързо би могъл да се изкуши да поразтърси демонстративно Владимир Путин, ако руският президент се опита да му се изпречи на пътя. Например в Сирия при борбата срещу ИД. Ако това стане, руската мечта за "ос на могъщите Москва-Вашингтон" може бързо да се изпари.
Прибързаната радост на руснаците
Но дори и Доналд Тръмп, верен на своите изолационалистични обещания, да даде на заден ход във външната политика: неговата икономическа програма за Америка не вещае нищо добро за Москва. Защото тя застрашава основния руски източник на доходи. А именно: печалбите от износа на енергийни суровини. Бъдещият американски президент не се вълнува особено от опазването на климата и залага отново на фосилните енергоносители.
Доналд Тръмп би могъл да отмени някои екологични изисквания и да насърчи добива на шистов газ чрез фракинг, за да създаде работни места и да намали зависимостта от вноса. Подобен ход би довел до нов спад на световните цени на петрола. А засиленият добив на шистов газ и същевременното засилване на употребата на въглища за електроснабдяване би позволило на Америка да изнася много повече втечнен газ за Европа, което пък би намалило драстично печалбите на големия руски играч "Газпром".
Казано накратко: аплодисментите в Държавната дума изглеждат прибързани. По всяка вероятност впоследствие ще се окаже, че за Путинова Русия изборната победа на Доналд Тръмп, подобно на Крим, е блестяща тактическа победа и същевременно - унищожително стратегическо поражение.
*Заглавието е на редакцията