Идването на талибаните на власт ще промени из основи не само Афганистан – целият регион ще усети отраженията, съседните държави Иран и Пакистан вече се подготвят за масов приток на бежанци. Турция пък вече изгражда стена по границата с Иран. 150 километра от съоръжението вече са завършени. 

Орхан Дениз е декан на университета в турския град Ван, Източен Анадол. От 25 години той изследва нелегалната миграция и трафика на хора по турско-иранската граница. Той не смята, че от стената ще има полза.

ДВ: Забелязва ли се вече приток на афганистански граждани след завземането на властта от талибаните?

О. Дениз: Завръщането на талибаните и на техния репресивен режим даде ход на миграцията, новата бежанска вълна е неизбежна. Хората в Афганистан се опитват да се спасят от несигурността, а страните, които са най-силно засегнати от това, са Пакистан и Иран. Но ние очакваме, че някои от бежанците ще се насочат и към Турция. Още повече, че най-важната транзитна линия – с оглед на променливите мигрантски потоци – е в Турция. Турско-иранската граница е един от най-важните мигрантски коридори в света.

ДВ: Кога можем да очакваме мигрантските потоци да достигнат Турция?

О. Дениз: Засега няма нова бежанска вълна, но до 15-20 дни тя може да тръгне. Ако талибаните дадат генерална амнистия, както обещаха, мащабите на миграцията ще се редуцират рязко. Но каквото и да се случи, ние ще бъдем засегнати, макар и не в такава степен, както Иран. Ако се стигне до приток на бежанци към Иран, това вероятно ще се усети и по нашите граници.

ДВ. Смятате ли, че изграждането на стена на турско-иранската граница може да ограничи притока на хора?

О. Дениз: Нито строителството на стената, нито увеличаването на контролните кули и постовете, или пък наблюдението на границата с дронове ще имат ефект навсякъде, тъй като граничният регион е предимно планински. През зимата е особено трудно той да бъде контролиран – на места границата минава на височина над 2000-3000 метра. Трафикантите на хора биха могли да се възползват от тези природни дадености, тъй като заради тях граничният контрол е силно затруднен, а мъглите и лошото време предлагат добри условия за трафикантите. Същевременно обаче то е твърде опасно в подобен район: бежанците могат да се заблудят в мъглата или ако има снежни бури. Всяка година след топенето на снеговете се откриват по 40-50 тела на затрупани бежанци.

Що се отнася до стената – такива примери по света има много, общо 67. Погрешно е да смятаме, че съществуващи или новостроящи се стени могат изцяло да възпрат притока на хора – по света има достатъчно примери за това, че от стените няма голям ефект.

ДВ: Има ли други начини границата да стане по-сигурна?

О. Дениз: Пришълците ще търсят райони, в които стена няма, и въз основа на това ще определят маршрутите си. А и на редица места просто топографията не позволява строителството на стена – например там, където е много стръмно. Освен това от иранска страна има много минирани сектори. Точно в момента се извършва разминиране, за да може да се построи стената. А минираните полета имат много по-силно сплашващо въздействие, отколкото стената.

ДВ: Какво би трябвало да се направи в такъв случай, за да се попречи на миграцията?

О. Дениз: Миграционният капацитет на Турция още отсега е изчерпан, тя прелива. В Турция има към седем милиона официални и неофициални бежанци – по оптимистични оценки. С други думи: от 11 души в Турция един е бежанец. Събирането на тези хора в големите градове и организирането им помежду им е неизбежно. Това от своя страна води до конфликти и напрежения с местното население. Социалните рискове и рисковете за сигурността са драматични. Това не може да бъде избегнато чрез контрол на границите и ограничаване на притока на мигранти. Има нужда от ясно заявление на най-високо ниво, че миграционният капацитет на Турция е изчерпан, че границите са затворени и влизането в страната е забранено.