Това, което се случи в Украйна на 9 април 2015 година, трябваше да стане още през 1991. Върховната рада забрани всички символи на комунистическата и нацистката идеологии, както и атрибутите на СССР и УССР. На независима Украйна ѝ трябваше почти четвърт век, за да признае комунистическата идеология за престъпна и вредна за държавата. По всичко изглежда, че дискусията да бъдеш или да не бъдеш комунист е вече приключила.

Наследниците на КПСС

След августовския пуч през 1991 година дейността на украинската Комунистическа партия (КПУ) беше забранена. Имуществото ѝ беше конфискувано, а членовете ѝ встъпиха в редиците на новосъздадената Социалистическа партия. Забраната обаче не попречи на един бивш комунист да застане начело на държавата. Бившият секретар на ЦК на КПУ Леонид Кравчук беше избран за президент, а броят на депутатите-комунисти в парламента достигна 239. Две години по-късно Президиумът на Върховната рада разреши реанимацията на Комунистическата партия. Още тогава стана ясно, че независима Украйна очевидно не възнамерява да загърби комунистическата идеология.

В резултат от това пред следващите 20 години Компартията, заедно с партията на Зюганов КПРФ (Комунистическа партия на Руската федерация), влияеше силно на държавната политика. Комунистите бяха верни съюзници на президентите Кравчук, Кучма и Янукович, а техният лидер Пьотр Симоненко четири пъти участва в балотажа на президентските избори, въпреки че винаги се е застъпвал за премахване на президентската институция.

През цялото това време членовете на Комунистическата партия не спираха да подчертават, че са наследници на КПСС и на Компартията на съветска Украйна и саботираха всеки опит за десъветизация или поне ревизия на съветската история. В същото време лидерите на Комунистическата партия постепенно превърнаха политиката в бизнес. Което си остана така чак до 2014 година.

"Ленинопадът" - началото на края на КПУ

По време на "Евромайдана" ситуацията са промени радикално. Като стари партньори на Партията на регионите на Янукович, съратниците на Симоненко се обявиха срещу протестните акции в Киев и цялата страна. Депутатите от КПУ подкрепиха в парламента "диктаторските" закони от 16 януари 2014 година, а малко по-късно отказаха да гласуват за тяхната отмяна. Всичко това се случваше на фона на т.нар. "Ленинопад" - събарянето на паметници на Ленин из цялата страна. Това, което съратниците на Симоменко считаха за единични "хулигански прояви", се превърна в масово явление, положило началото на раздялата с миналото. А Комунистическата партия е част именно от това минало.

Заради подкрепата за сепаратистите в Източна Украйна, временният президент Александър Турчинов настоя през май 2014 година за забрана на Комунистическата партия. След като Службата за безопасност на Украйна (СБУ) предостави документи за сътрудничество между комунистите и самопровъзгласилите се Донецка и Луганска републики, последваха разпускане на комунистическата фракция във Върховната рада, съдебен процес за забрана на КПУ (който още не е приключил), както и разпит на лидера на комунистите Пьотр Симоненеко. А накрая бе забранена и пропагандата на комунистическата идеология.

Комунизмът - извън закона

Сигурно някои ще кажат, че забраната на комунистическата идеология няма нищо общо с демокрацията. Свободните хора в една свободна страна трябва да имат правото да споделят идеи, които са им близки. Да, така и трябва да бъде. Но не и в случая с идеологията, култивирана от украинската Комунистическа партия, която се явява един вид филиал на Компартията на Руската федерация.

Отсега нататък в Украйна е забранено да се цитира Ленин, забранено е да се възхвалява наследството на Сталин и на други вождове на комунизма, но и на нацизма. Забранени са гербовете и химните на СССР и УССР, както и съветските символи. Публичните прояви на почит към тези символи ще се наказват с 5 до 10 години затвор. В същото време е факт, че в страната все още има десетки улици, магистрали, градове и села със съветски имена. Но съгласно решението на украинския парламент ще се сложи край и на това, веднъж и завинаги.

С края на Комунистическата партия приключва и постсъветската епоха в историята на независима Украйна. След "Евромайдана" страната ясно определи посоката си - към Европа. Завръщане към Съветския съюз, за което си мечтаят съратниците на Симоненко, няма да има.