Първият учебен ден отново чука на вратата. Както си му е редът, и институциите бележат активност: в Народното събрание се приемат текстове от Закона за предучилищното и училищно образование, министърът обещава увеличение на учителските заплати от октомври, Министерският съвет отпуска допълнително близо 3 милиона лева по бюджетите на общините за различни образователни дейности, ремонтите на училищните сгради текат със страшна сила и само темата за програмите, по които да се напишат нови учебници, засега тъне в тишина.

Зад фасадната "свръхактивност"

Вече години наред се говори и говори, имитира се дейност, извършват се псевдореформи, обсъждат се непроходими учебници и "пътеводни" стратегии. Същевременно училището продължава да "произвежда масово" неграмотни деца. И ученици, и учители изглеждат демотивирани. Агресията нараства правопропорционално на отсъствията. И колкото повече всички и всезнаещо се надвикваме по темата, поставяйки акцент върху насъщната й значимост за всекиго поотделно и за цялото общество, толкова повече се разбягва смисълът.

В средното образование са се струпали доста беди наведнъж. Илюзия е, че с новоприемащия се закон ще ги решим веднъж завинаги и ще започнем на чисто през учебната 2016/17 година. Първо: дотогава има още много време. И второ: ако не положим целокупни и същностни усилия за промяна, то законът ще си остане една от многото формалности в цялостната тягостна формалност, завладяла учебния процес.

Какво имам предвид ли? Проучванията със стряскащи цифри за растящата неграмотност, обобщенията (ако някой изобщо ги прави!) от тестовете за външно оценяване след 4-ти и 7-ми клас и резултатите от зрелостните изпити изглежда не се вземат предвид в учебните програми. В същото време учебният материал продължава да е все така претоварен до ирационалност, без да дава приложима и смислена подготовка на учениците в различни възрасти. Училището не прави връзка с живота, казано най-просто и банално, или поне не прави правилната връзка.

Вината на нашето образование

Средното образование отглежда главно фанатизирани неврастеници или апатични аутсайдери. Защо ли? Ами всички изискват всичко от децата – да са послушни и прилежни, да наизустяват планини от излишна информация, да присъстват в часове, в които умират от скука, да ходят освен на училище, и на частни уроци. Децата, разбира се, с неунищожимо въображение измислят своите "защитни стратегии" срещу социалната и образователна "мундщровка", която им е подготвил светът на възрастните.

Учениците очакват, че някой ще ги обича и уважава, ще зачита мнението им, ще се съобразява с дарбите им, с потребностите на възрастта им и прагматизма на настоящето. Когато това не се случва, те се обръщат "наопаки". Попаднали под общия знаменател на правилото "парите следват ученика", подрастващите бързо усвояват различните форми на измамата – преписването и кръшкането минават безнаказано, мнимите шестици осигуряват стипендии, отсъствията са без значение. Купуването на отговорите на матурата е същинският бонус на наученото до 12-ти клас.

През последната година публично бяха огласени множество скандали в сферата на средното образование. Те направо ни натякват, че то се нуждае от спешна, но неформална промяна. Дали новоприемащият се закон, текстове от който вече предизвикват остри обществени реакции, ще успее да я осъществи? Може би. Но само ако всички приемем доброто образование на децата ни като кауза и създадем обществена атмосфера, която да открива, поощрява и цени истинските учители.