Имало едно време в Южна Америка една богата и модерна страна - Аржентина. Тя си имала най-елегантната столица, най-качествената железопътна мрежа, най-добрите пътища и най-натоварения пътен трафик, най-развитата система от училища и най-богатия културен свят. А нейната валута, аржентинското песо, се наложила като една от най-стабилните валути след Втората световна война - наред с щатския долар и британската лира. Френска поговорка го обобщава така: "Riche comme un argentin" ("Богат като аржентинец").

Така започва обширна публикация в "Ди Велт" за дългия път, извървян от Аржентина - от една просперираща страна до това, което представлява днес: затънала в кризи държава с галопираща инфлация, на която постоянно ѝ се налага да преструктурира дълговете си и която се намира в продължително състояние на упадък.

Изолация и централизация

Този упадък започва в далечната 1946 година, когато генерал Хуан Перон е избран за президент. Три години по-рано военните са извършили преврат и са свалили от власт законното правителство. След завземането на властта Перон се захваща да реформира страната, търсейки алтернативен, трети път на развитие - между капитализма и комунизма. Перон централизира профсъюзите, намесва се в икономиката и външната търговия, определя пределни цени на стоките и размера на заплатите и започва индустриализация на принципа на изолацията. Резултатът от това обаче е плачевен: още през 1949 г. Аржентина се оказва с отрицателен търговски баланс, песото е девалвирано, а страната е превърната в нещо като корпоративна структура.

В същото време втората съпруга на Перон - актрисата Ева Дуарте, която всички наричат Евита и която си е спечелила името на защитница на бедните и онеправданите, се занимава активно с дарителство, което ѝ осигурява висока популярност. Нейната дейност се финансира обаче от спорни практики, сред които рекет на политически противници и успешни предприемачи. През юли 1952 г. Евита умира от рак. Предишната година съпругът ѝ е преизбран за президент, но икономическият упадък на страната вече се е превърнал в необратим процес.

През септември 1955 г. Перон е свален от власт от съюз между военни и цивилни, а неговото наследство е тежко: Аржентина е страна с огромни задължения, висока инфлация, неработеща пенсионна система, манипулирани синдикати, напълно неконкурентоспособна промишеност, изградена с държавно финансиране. Накратко: Перон оставя след себе си една държава в упадък.

Завръщането на Перон

Но и след свалянето си от власт Перон не се отказва от ролята си на кукловод: от Мадрид, където живее в изгнание, той успява със завидни макиавелистки умения да се меси в политическия живот на страната. В края на 1972 той се връща в Аржентина, а година по-късно отново е избран за президент - с огромно мнозинство. Но Аржентина вече е друга: не разполага с огромните валутни резерви и със стабилното песо, както през 1946, нито с предишния иономически ръст. Затова пък се е сдобила с висока инфлация и един прекалено раздут държавен апарат.

Перон така и не успява да обедини перонистите, между които вече зее пропаст. От едната страна са традиционалистите, близки до генерала, от друга - отделилата се от неговото движение младежка организация "Монтонерос", чийто нов идол е кубинският ръководител Фидел Кастро.

На 1 юли 1974 Перон умира и Аржентина се прощава с един от най-спорните политически лидери в историята на страната. След смъртта му неговата съпруга Исабел Перон поема властта. Тя оставя управлението в ръцете на Хосе Лопес Рега, чиято паравоенна организация "Аржентински антикомунистически алианс" започва кървава война с политическите си противници. Следват турбулентни години, а демокрацията е възстановена чак след катастрофалната Фолкландска война през 1982 година.

Не по-малко спорове предизвиква личността на втората му съпруга Ева Перон. Каква е била тя: "светица на бедните" или егоцентрична популистка, пита на свой ред информационната агенция epd.

Култът към Евита

Култът към личността на обикновеното момиче, което за кратко време се превръща в най-влиятелната и могъща жена в Аржентина, е бил толкова голям, че след смъртта ѝ нейните противници дори разпореждат тялото ѝ да бъде отвлечено. "Популизмът е неделима част от системата Перон, както и демонстрацията на близост с народа", казва по този повод авторката на биографията на Евита Урсула Пруч. Ева Перон се превръща в посредник между водача и неговия народ, допълва тя.

Ранната ѝ смърт - само на 33 години - е централен елемент в нейното митологизиране, както посочва в биографичния си роман "Санта Евита" Томас Елой Мартинес. Когато тя умира, в Аржентина това е възприето като национална трагедия, а много хора приемат новината като предвестник на апокалипсиса. Мюзикълът "Евита" я превръща официално и в световна поп икона - четвърт век след нейната смърт, припомня epd. Ражда се и саундтракът "Не плачи за мен, Аржентина". През 1996 година мюзикълът е екранизиран, а Мадона влиза в ролята на Евита.