"Шпиони в коридорите на властта" - така може да се преведе заглавието на новата книга от известния германски историк и публицист Хериберт Шван. Той разказва за източногерманския шпионаж от времето на Студената война и за онези агенти на Държавна сигурност на ГДР (ЩАЗИ), които успявали да проникнат в най-централните структури на властта във ФРГ: в канцлерството, в министерствата в Бон, в централите на политическите партии, в разузнаването и контраразузнаването на Западна Германия.

Известните и неизвестни шпиони на ГДР

Най-известният сред тях е Гюнтер Гийом, един от най-близките сътрудници на канцлера Вили Бранд. Но след Обединението на Германия се разбра, че информацията, доставяна от Гийом, в повечето случаи не е била смятана от ЩАЗИ за особено ценна. Освен това, разобличаването на шпионина през 1974 година доведе до едно от най-болезнените външнополитически поражения на ГДР - до оставката на канцлера Бранд, който беше инициатор на "източната политика" за разведряване. След него политиката на ФРГ спрямо ГДР и другите социалистически страни стана значително по-твърда.

В продължение на няколко години Хериберт Шван изучава над 70 хиляди страници с агентурни досиета и хиляди протоколи от съдебни заседания, водени срещу разобличените шпиони. Шван пише, че в края на 1980-те години на територията на ФРГ са работили близо 2 000 щатни и нещатни агенти на ГДР. Тяхна главна цел, както я формулира генерал-полковник Маркус Волф, оглавявал няколко десетилетия Главното управление на външното разузнаване в ЩАЗИ, е била да проникват във висшите етажи на властта на Западна Германия. Само с канцлера Хелмут Кол са се занимавали над три хиляди агенти. Но досега са известни имената на не повече от 70.

ЩАЗИ подготвяла агентите по специална програма

Голяма част от книгата "Шпиони в коридорите на властта" е посветена на т.нар. операция "Ромео". Агенти на ГДР с привлекателна външност са вербували секретарки, машинописки и стенографки в министерствата и службите на Западна Германия. Щатните Ромеовци съблазнявали тези жени и ги карали да сътрудничат на източногерманското разузнаване.

Тази крайно неморална практика завършвала с истинска катастрофа за жените. Ромеовците в крайна сметка се завръщали в ГДР, а изоставените жени се оказвали в трагична ситуация - във ФРГ те са можели да бъдат осъдени за държавна измяна, много от жертвите стигали до психиатрични болници, пропивали се, една от тях се е самоубила.

Кандидатите за роли по програмата "Ромео" били подбирани много внимателно, били специално обучавани, разработвали им детайлни легенди, плащали им добри пари и ги освобождавали от редовна военна служба. За целта от ЩАЗИ не пестели нито усилия, нито средства. Един от изпратените във ФРГ агенти например в продължение на три години се опитвал да плени работещата в кабинета на канцлера Аденауер самотна секретарка Грете Й. (в ЩАЗИ ѝ дали кодовото име "Гудрун"). Но тя така и не откликнала на ухажванията му. Тогава агентът бил върнат в ГДР, но на базата на събраната от него информация, насочили към "Гудрун" друг кадър - бивш офицер от Генералния щаб на Хитлер, известен с прякора "Астор". В края на войната той попаднал в съветски плен, където и бил завербуван. "Астор" уж случайно се запознал с "обекта" и накарал "Гудрун" да се влюби в него и да сътрудничи на ЩАЗИ.

Знае се за около 40 подобния случая. След Обединението на Германия наказателни дела са заведени само срещу 16 от вербуваните жени, а до съда стигнали едва половината от тях. Почти винаги присъдите са били условни. Така например Йохана Олбрих, която била секретарка на министъра на финансите на ФРГ и в продължение на 15 години шпионирала за ЩАЗИ, получавайки дори орден за заслуги от ГДР, била осъдена на две години и половина условно.

От ЩАЗИ плащали добре за измяна на родината

Тези "Жулиети" са работели за ГДР от любов към определен мъж, но какви са били мотивите на останалите западногерманци, шпионирали срещу собствената си държава? Хериберт Шван подробно се спира на това в книгата си. За някои важна роля е играела идеологията. Валтер Ливер, например, тогава млад западногермански студент по физика, а по-късно - научен сътрудник в Институт по физика, бил с леви убеждения. Той бил вербуван покрай личните му проблеми: Ливер преживявал много тежко болестта и ранната смърт на родителите си, а майорът от ЩАЗИ, който го ръководел, успешно симулирал загриженост и ангажимент към него.

Все пак повечето шпиони са работели за ЩАЗИ по чисто финансови съображения. Волф-Хайнрих Прелвиц - сътрудник на Министерството на отбраната на ФРГ, който имал дългове и финансови затруднения, бил „купен" срещу 820 000 марки. В замяна Прелвиц предавал на ЩАЗИ документация за самолетите „Торнадо", танковете „Леопард 2" и други секретни данни от сферата на отбраната.