И последната република от бивша Югославия се превърна в независима държава. Погрешно е обаче заключението, че това е последната страница от разпадането на бившата многонационална държава на Балканите. Срещу тази теза говори нерешеният проблем за Косово, който е от съществено значение за бъдещето на региона. Много държави на Балканския полуостров се борят срещу силни центробежни сили. Сърбите в Босна и Херцеговина, както и в Черна Гора – и това стана ясно от последния референдум – очевидно почти не се идентифицират с родината си и биха желали, техните области - ако има как – да се интегрират към Сърбия. От друга страна много босненци в разделения между Сърбия и Черна Гора регион Санджак поддържат близки отношения с родината си – Босна и Херцеговина. И те вярват, че политическите им проблеми могат да намерят по-добро решение извън страната им. Многобройните мнозинства в северната автономна сръбска провинция Войводина се оплакват, че от години насам техните проблеми остават игнорирани. За разлика от Черна Гора, която от 1878 до 1918 година е имала държавен суверенитет, Войводина никога не е била независима държава. И днес никой сериозен полотик там не настоява за независимост. Въпреки това Европа не бива да си затуля ушите, когато не-сръбското население северно от Дунава, което над 35%, настоява за повече права. В почти безкрайното изброяване на етнически конфликти в бившите югославски републики, не бива да се подминават и босненските хървати. Мнозина от тях не се чувстват уютно в Босна/Херцеговина. Същото се отнася за повечето албанци в Македония. Всички тези проблеми не бива обаче да водят до отделяния. На Балканите – за съжаление – много често досега е ставало така, че нерешените етнически проблеми сериозно са забавяли развитието на една или друга страна, или дори са го спирали. Черна Гора беше и си остава пример в това отношение. Опияненият от победата премиер Мило Джуканович много скоро ще бъде конфронтиран с тази проблематика. В своето въодушевление на победител, той с готовност си затваря очи пред факта, че страната му е дълбоко разединена. Като отлети и еуфорията от победата ще стане ясно, че неговите обещания - доста трудно могат да бъдат изпълнени, в случай, че са изобщо реализируеми. Джуканович не се умори да обещава на черногорци изключително бързото сближаване на независимата от неделя насам страна с ЕС. Членството в НАТО – е нещо като малка подробност, която също ще бъде уредена между другото. Бившият примерен комунист на практика си затваря очите пред реалността, че неговата малка адриатическа република е икономическо джудже и че въпреки, или дори тъкмо поради независимостта си, се превръща в политически нестабилно образование. Слуша ли обаче човек речите на Джуканович, остава с впечатление, че международните инвеститори, се намират на Черногорската граница с куфари, пълни с пари и сам чакат знак от Подгорица, за да влязат.

При това Черна Гора има огромни слабости в борбата срещу организираната престъпност и корупцията и поради това до момента не е упражнавяла особено притегателно въздействие над международните инвеститори. А и Джуканович не е най- точният човек, който би могъл да се пребори с тази сложна задача. Тъкмо обратното : той самият е част от проблема. И до днес срещу него има обвинения, че е бил замесен в особено печелившата контрабанда на цигари. В Италия даже се води разследване срещу него. Също и упреците, че Джуканович иска с независимостта на Черна Гора да доприватизира републиката, не са без основание. От години насам в малката република се ширят връзкарство и шуробаджанащина и който не е близък с лагера на Джуканович, няма никакви шансове да постигне каквото и да било. Това критикуват даже и привържениците на отделянето от Сърбия.

Затова ЕС трябва много внимателно да наблюдава развитието в Черна Гора, ако не иска в задния си двор да има център за контрабанда на цигари и трафик на хора, пране на пари и крадене на коли. Посетителите от Брюксел би трябвало да проявят смелостта, да изговорят тези истини и пред Джуканович, и то без да се съобразяват с лавинообразно нарасналата му популярност от неделя насам.