Всичко е арматура и бетон, отвсякъде. Те пазят гробниците от кражби и вандализъм. Изкопът понякогa е дълбок цели четири метра, размерите са същите – 4 на 4, а отгоре има задължително арка. Мрамор, изкуствени цветя. Понякога стилът предвижда и статуи, но без глави, за да са “по-древни”.

“Вярваме в задгробния живот. Той цял живот е работил. Ми тури му едно добро легло! Не го слагаме на земята. Обзавеждаме му стая. По-възможните слагат и пари.” Това разказват героите на филма “Бетонни фараони”, ромите-калдарши (бакърджии), които живеят в България.

"За погребение пари не се жалят"

Калдарашите минават за богаташите сред ромските племена. Консуматорският бум при тях е в по-различна посока – към света на мъртвите. За това пари не се жалят – слага се паметна плоча от “Неро Зимбабве, бито на ръка”, мебели, дрехи, кошници с храна, за да "раздаде на своите мъртви”, и включен мобилен телефон. Докато изкара батерията…

Независимият продуцент Мартичка Божилова разказва как се стига до пробива в HBO: “Преди две години HBO, Централна Европа – това е клон на големия американски платен канал, продуцент на “Сексът и градът” и т.н., обяви, че издирва документални филми на съвременни, остри теми, които да продуцира. Този анонс беше към всички източноевропейски страни. Тогава аз, като проуцент, който работи с чужди тeлевизии, и разбира се много заинтересован, започнах да предлагам най-различни теми. Но всъщност, темата роми дойде от тях. Те казаха: В Европа има 8 милиона роми, на Балканите живеят 4 милиона, а в България има един милион. Това е тема! Това е нещо, за което трябва да се говори. Филми за глeдане, а не тези, които знаем – по социални кампании и държавни поръчки. И това ни освободи изключително много – да влезем навътре в света на тези хора, да ги представим по един нормален начин, забавен за гледане."

Раят - живот без грижи, много цветно, с пеещи птици

Вторият "ромски” филм на продуцентска къща "Агитпроп" ще представи една по-различна картина. "Хотел Рай" е името на панелния блок в Ямбол, в който живеят 1500 роми.

Оказва се, че един честен, забавен и добре направен филм върши повече работа за опознаването и интегрирането на ромите от много казионни и поръчкови свидетелства за мизерния им живот у нас.

“Раят си го представям като живот без грижи”; “Беше много цветно, с пеещи птици” – разказват калдарашите. В началото погледът към техния “боливудски” свят е развеселен и ироничен. После става малко тъжен – от картините на печал, разказите за насилие. В края усещаш, че едва преглъщаш. Макар и смешно-наивни като форма, техните мечти и надежди са мечтите на всеки: да бъдем с любимите си хора – тук, там, и завинаги.

Йордан Тодоров, сценарист и режисьор на “Бетонни фараони” - негов дебют в киното, обяснява: “Това, което ме привлeче в проекта, е абсолютната свобода, която имах аз като автор. Ето защо избрахме нетрадиционна гледна точка към техния бит, а именно погребалните им обичаи. И там се натъкнахме на много интересни неща. Моят интерес беше повече етнографски, отколкото някакъв вид социален коментар. Филмът просто изследва вярванията на една група от хора. Това е изследване на ритуалите на една затворена общност каквито са калдарашите. Погребалните традиции при тях са пищни, екзотични за останалата част от българското общество, и в голяма степен – непознати. Те наистина смятат, че човешкият живот на земята е преходно състояние. Искрено вярват в живота след смъртта, именно заради това са всички тези пищни гробници, с всичкото обзавеждане, легла, маси, телевизори...

Баланс между драмата и веселите моменти

Това изразява най-силно тяхната вяра. Да, в някакъв смисъл успях да ги разбера по-пълноценно, след като се сблъсках с целия им бит, и не бих казал, че има нещо толкова фрапантно. Това, което ние се опитахме да направим, снимайки филма, предвид темата му – доста тежка, да не кажа – зловеща на моменти… Ние се опитахме да намерим този баланс между драмата и веселите, иронични моменти. Това в някакъв смисъл се е получило."

От продуцентската къща разказват и за един друг свой проект, посветен на един американски режисьор от български произход, който се слави като царя на нискобюджетните еротични филми в Холивуд през 60-те и 70-те години: "Той успява да направи 15 еротични филма в сравнително кратката си, 20-годишна кариера. Филмът е доста мащабен, голяма част, да не кажа целият, е сниман в Щатите. Преди две седмици се върнахме с операторите Борис Мисирков и Георги Богданов, които са оператори и на “Бетонни фараони”. Филмът, живот и здраве, може да бъде гледан наесен. Героят се казва Стивън (Стефан) Апостолов. Той почина през 2005, на 77-годишна възраст, а историята му е наистина вълнуваща – история като за филм!”