Кои са приоритетите Ви като евентуален бъдещ държавен глава?

Ивайло Калфин: Първият ми приоритет ще бъде постигането на национално обединение около това, което смятам, че трябва да стане обща цел на страната ни – подобряването на качеството на живот на всеки българин. На това трябва да бъдат подчинени усилията на всички държавни институции и политиките им и на всички политически сили. Както беше с влизането ни в Европейския съюз и НАТО. Само тогава можем да се надяваме на успехи. Националната ни цел не трябва да бъде подменяна от лесно изпълними популистки обещания от всеки кабинет – пътищата са много хубаво нещо, но бедните хора, нито могат да ги поддържат, нито ще им вършат особено много работа.

Втори основен приоритет е засилването и укрепването на българската демокрация, което трябва да се случи с облекчаването на правилата за провеждане на референдуми и решаването чрез тях на истински важните политически, икономически и социални въпроси.

Има ли рискове за България, ако цялата власт се съсредоточи в ГЕРБ?

Ивайло Калфин: Да, не е ли това очевидно за всички? През последните две години българите са убеждавани, че като се построи няколко километра път или училище, не сме го направили всички заедно с усилията на стотици строители и с данъците ни, отделени от залъка на всички нас, а това е станало по воля на един човек. Същият, който държи държавната хазна в джоба си и въздава на едни, а други обрича на мизерия и бедност, безцеремонно, без дискусии и обяснения, с презрение към институциите и демократичните правила. Пляска карти с милионерите и с едно телефонно обаждане спира или насъсква полиция, митници, данъчни. Вие как наричате това? 55 български интелектуалци в едно писмо наскоро го определиха за „класически пример на еднолична власт, на диктатура”.

Твърдо съм убеден в това и смятам, че трябва да запазим демокрацията и европейската ориентация на България, извоювана от леви, десни и центристи. Изборът е дали да останем свободни хора или да допуснем цялата власт да попадне в едни единствени ръце. В ръцете на новия тоталитаризъм.

И е абсолютно неадекватен примерът, който се дава с подобна ситуация, в която политици, свързани с БСП, бяха премиер и президент. Нито г-н Станишев беше назначил Георги Първанов, нито имаше безконтролна и абсолютна власт в правителството. Да не говорим, че и двамата не са авторитарни политици.

Така че - да, рисковете са големи и битката наистина е за демокрация и баланс между институциите.

Ще заявите ли политическа воля да е невъзможно България да бъде представлявана  от посланици - бивши служители или сътрудници на ДС?

Ивайло Калфин: Да, и сега според закона това е невъзможно. Като президент аз ще изпълнявам закона. Предстои да се произнесе и Конституционния съд по него, за да стане ясно дали това ограничение е допустимо. Но и като външен министър аз не съм назначавал хора на дипломатически постове според това дали са били в службите или не. А според професионалните им качества.

Недопустимо е това, което се случва в момента - да се отзовават посланици, без да се предлагат нови. Това руши отношенията ни със съответните страни и е изключително вредно за българската външна политика и дипломация.

Нов посланик в Берлин? Отзованият в София посланик де факто продължава да изпълнява своята длъжност заради отказа на президента Първанов да прекрати мандата му, независимо от указа на външния министър Младенов. Вашият коментар?

Ивайло Калфин: Министър Младенов не е предложил нов посланик. Назначаването на посланик в Берлин, както и всяко друго конкретно назначение, зависи много от предложението на Министерския съвет. Излишно е да обяснявам, че Германия е много важна страна за външната ни политика и се надявам да бъде предложен доказан професионалист.