Щом въпросът опре до Европа германците започват все повече да мислят по британски, стават все по-скептични и неустановени. Те не искат вече да бъдат богатия европейски чичо.Това, че тъгуват по германската марка е нещо като романтична илюзия, но в същото време внася голяма доза непредвидимост. Всичко това предизвиква безпокойство на Острова, който си остава дистанциран от еврото, но пък силно се нуждае от една предвидима Европа.

На Германия й омръзна да я виждат само в ролята на платец

В средата на миналия месец Лондонското Кралско географско дружество организира дискусия, която се отличаваше не само с аргументираността си, но и с игрословиците, хумора и патоса. Темата на форума бе: „Германия не се нуждае повече от Европа - мечтата отмина”. В началото имаше гласуване, но участниците не успяха да наклонят везните нито в едната, нито в другата посока.

За всяка от тезите имаше по трима оратори: сред които бившият президент Жискар д Естен и оксфордският професор Тимъти Гартън Аш. Накрая отново се гласува и този път стана ясно: Германия се нуждае от Европа, така както Европа се нуждае от Германия, но в един "просветен" вариант. От една страна е ясно, че за Русия и Китай, в Европа от значение е само Германия.

От друга страна не може да се отмине това, че днес „made in Germany“ в много отношения означава единствено, че проектът и финализацията идват от Германия, а всичко друго - от останалата част на Европа - и, че едва един процент от световното население гледат на германците като на свой еталон за развитие, с тенденция към спадане.

Проиграни перспективи?

Скептиците обаче също набраха точки. Когато Съветът за сигурност на ООН гласува действия срещу масовите убийства от страна на режима на Кадафи, редом с Китай и Русия, от гласуване се въздържа и Германия. По този начин се стопиха не само изгледите за евентуално постоянно място на страната в Съвета за сигурност на ООН.

Проиграни бяха също доверие и надеждност. Отминаха времената, в които Хелмут Кол обявяваше принадлежността на Германия към Алианса за ключов момент на германската държавност. Тогава ставаше дума за Атлантическия съюз, а сега за германския принос към създаването на световния ред. Германия е най-ключовата страна за Европа. Ключът обаче е изгубен. Поне засега.