Още от месеци насам всичките 15 000 билети за "Unspunnenfest" са разпродадени. На черния пазар човек все още може да се сдобие с билет, но на космически цени. Това вече е знак, че тук не става дума само за спортно състезание, а за част от националното самосъзнание. Швейцарските обичаи и нрави преживяват ренесанс и причините за това могат да бъдат бързо изброени. Световният глобализационен натиск засилва съзнанието за национална принадлежност, или поне необходимостта от него. Към това се прибавят и фолклорните традиции, които след десетилетия на забрава отново излизат на мода. "Швейцарщината", досущ като "българщината", стана водещо понятие в политиката и маркетинга.

Назад към традициите!

Още в началото на 13 век на поляните около замъка "Unspunnen" се провеждат народни празненства за помирение и приятелство. Тези празненства имат всъщност за цел да намалят напреженията между града и селото, между управляващи и управлявани. Подобна е ситуацията и малко преди първия "Unspunnenfest" през 1805 година. Селските жители около Берн винаги са отхвърляли господството на градската управа. Винаги са искали да бъдат самостоятелни и затова между 1789 и 1803 година създават собствен кантон в Република Хелвеция. По този начин градът и селото стават равнопоставени.

В Големия съвет на Берн обаче през 1803 година отново 125 от общо 195 членове са представители на града. Напрежението между двата кантона ескалира. Това кара Никлаус Фридрих фон Мюлинен и писателят Зигмунд Вагнер от Берн да организират първия "Unspunnenfest", който да допринесе за помирението между селяни и граждани.

На тазгодишния празник поляните около замъка "Unspunnen" отново се изпълват с хиляди швейцарци, които искат да демонстрират, че швейцарските традиции се още живи. Част от тези традиции е националната алпийска борба. Наричат я "Schwingen". Борбата се провежда на ринг, покрит със стърготини, и се води между двама борци, които се дърпат и бутат, докато единият падне по гръб в стърготините.

Да хвърляш 83-килограмов камък

Още в Наполеоновата епоха народният празник е служил за повдигане на националнато самочувствие, като дори е първообраз на Мюнхенския Oktoberfest. Така поне твърдят швейцарците. Стремежът им към оригиналност ги кара дори да измислят навремето един спорт-гротеска, който също носи белега на швейцарската неповторимост. Става дума за т. нар. "тласкане на камък". Победител в този вид спорт е онзи, който хвърли най-далеч голям камък.

Първоначално не е имало ясни правила, но през 1905 година швейцарците въвеждат следния основен критерий: камъкът трябва да тежи точно 83.5 килограма. Докато тласкането на камък минава за екзотичен спорт, швейцарската алпийска борба "Schwingen" се е превърнала направо в масово занимание. Младите швейцарци са луди по този вид спорт. Има десетки дружества, регионална и национална лига.

Това връщане назад към традициите е едновременно и нещо като социологически барометър на настроенията, които понастоящем залагат все повече на сплотеността. На парламентарните избори през октомври ще си проличи дали тези насторения ще получат и политическо потвърждение.