Германските медии отнесоха много критика за публикациите си, свързани с бежанците. Един научен колектив от авторитетния университет Hamburg Media School се е захванал с тежката задача да проучи медийното отразяване на темата в периода 2009-2015 година. И да отговори въпросите: Какво писаха медиите за бежанците в този период? Какви акценти поставиха? Какво обществено мнение наложиха? Адекватна ли е розовата картина на гостоприемна Германия, която дълго време доминираше в медиите?

Колективът, начело с Михаел Халер, е обработил близо 35 000 публикации, а окончателните резултати от изследването ще бъдат публикувани наесен. В момента Халер оповестява частични данни и предпазливо говори за определени „тези”. Ето какви:

От 2009 година нататък медиите поемат „разказа” на политиците за една Германия, която е гостоприемна към бежанците. В информациите по темата (но не и в коментарите) до началото на 2015 година подмолно се прокарва възгледът, че Германия се е поучила от миналото, след като през последните години всички я обвиняваха в егоизъм заради твърдата ѝ позиция по гръцката криза и нежеланието да помогне на Италия с бежанците. Така че сега страната ще бъде образец и ще приеме много бежанци. С нарастването на вълната пришълци в страната темата за гостоприемството на Германия буквално експлодира в медиите. Между юли и септември 2015 година, когато бежанската криза достигна апогея си, в някои вестници дневно излизаха до седем статии по въпроса.

"Всеки бежанец ни обогатява"

Общо 82% от публикациите са били с позитивна тенденция, 12 на сто са били чисто информативни, а само 6% са съзирали проблем в бежанската политика на правителството, установяват авторите на изследването. Според тях авторитетни медии с висок тираж поели от канцлерката нейното мото „Ще се справим!”. Халер дава за пример седмичника „Ди Цайт”, който през август 2015 година излезе с едно голямо „Добре дошли!” на титулната страница. По този повод „Телеполис” цитира главния редактор на „Ди Цайт” Джовани ди Лоренцо: „Бях в отпуска и когато прочетох това заглавие и уводната статиия „Всеки бежанец ни обогатява” направо ми идваше да си прекратя отпуската и да се върна в редакцията. Защото съм сигурен, че това беше прекалено и ще се върне като бумеранг.” Ди Лоренцо признава, че журналистите в голяма степен се били превърнали в мисионери, вместо да изпълняват ролята си на неутрални наблюдатели.

Особено списанието „Дер Шпигел” описвало поляризираща картина, в която от едната страна са настръхналите десни екстремисти, а от другата – светлата и гостоприемна Германия, посочва още авторът на голямата статия в „Телеполис”. Изданието дава думата на различни представители на медиите, които категорично отхвърлят обвинението, че едва ли не изпълнявали „указанията на правителствения говорител”. В рамките на дискусията дали наистина „медиите лъжат”, както гласи едно популярно обвинение, експертите припомнят нещо важно: лозунгът „Медиите лъжат” се разпространява най-вече от привържениците на „Пегида”, главно в Източна Германия, където още от времето на ГДР хората подозират, че медиите са пропаганден инструмент на правителството.

От "Добре дошли!" към "граничен контрол"

Залитането на журналистите констатира и екипът от Хамбург, чийто ръководител Михаел Халер вижда обаче и положителната му страна. Според него пристрастието на медиите довело и до благоприятни резултати: в много градове хората и различни граждански сдружения посрещнали с отворени обятия новопристигналите и с всички сили помагали за тяхното устройване. Той добавя обаче, че медиите пишели главно за тази готовност и всеотдайност и почти не споменавали за огромното претоварване на властите.

След безредиците в Хайденау и палежът на приют за бежанци в Залцхемендорф медийното „Добре дошли!” достигнало апогея си през септември 2015. Малко по-късно обаче друго словосъчетание го изместило от първото място: „граничен контрол”. Близо две трети от медиите, които формират общественото мнение в Германия, първоначално недооценили факта, че приемането на толкова много бежанци и политиката на отворени граници изправя обществото пред нови проблеми. От септември 2015 г. нататък само една трета от медиите се съсредоточили върху тези проблеми. Успоредно с това обаче се променили и настроенията сред населението. Медиите трябвало да догонват тези настроения и тъкмо поради това в края на годината доверието към тях спаднало, твърдят авторите на изследването.

По същата тема в „Телеполис” Дитмар Язбинзек добавя: „След позорния новинарски гаф във връзка с Новогодишната нощ в Кьолн много редакции видимо смениха курса. Можем да го кажем и така: журналистите си взеха поука от критиката на читателите.”