В Туитър Вие описахте първите дни от мандата на правителството на Болсонаро като хаос. Как оценявате първите два месеца от неговото управление?

Фернандо Енрике Кардосо: В правителството цари не само безпорядък, но и липсва разбирателство между различните групировки. Изглежда, че икономическото крило в него преследва определена цел, министърът на правосъдието - също. Останалите все още не знаят какво искат: един казва едно, друг – друго. Интересно е да се отбележи, че министрите от армията са доста по-сдържани, отколкото другите. Всяко ново правителство започва управлението си малко хаотично, но това изобщо не може да влезе в час.

Изглежда, че синовете на Болсонаро допринасят за безпорядъка...

От една страна са военните с тяхната остаряла идеология, а от друга – синовете. Досега не съм преживявал такова нещо - едно правителство, в което семейството да има такава голяма тежест. Нали не живеем в монархия, или? В Бразилия нямаме такива традиции.

Кой ще надделее - либералното икономическо крило с неговата бюрократично-военна рационалност или войнстващият консерватизъм?

Точно това е въпросът. Прекомерният либерализъм също не върши работа. Военните обаче имат преимуществото, че познават Бразилия. Съществуват и технократите, които са последователно консервативни, но не и реакционно настроени. Съществуват и тези фантазьори, които разказват басни за "заплахите от глобализацията". На какво прилича това?

Защо обаче да са ни нужни военните в управлението? Миналата година Вие посочихте, че правителствата привличат военните, когато са слаби...

Спомням си за правителството на Алиенде в Чили, където се намирах по онова време. Той постави на всички възможни постове военни, защото нямаше политическа власт. В Бразилия сега не става дума толкова за липса на политическа власт. Това са просто хората, които Болсонаро познава. Десетилетия наред той беше депутат, но изглежда, че не е изградил никакви политически връзки. Военните в новото правителство станаха министри не защото са военни, а защото са сравнително благоразумни. Същинският проблем е в това, че армията, която изобщо няма интерес отново да идва на власт, е свързана с новото правителство. И това не е добре за нея.

Военните във Венецуела могат да наклонят везните в едната или другата посока. Как би трябвало да се държи Бразилия в този конфликт?

Този Хуан Гуайдо, когото изобщо не познавам, прибягва, според мен, до много рискован ход: увеличава натиска отвън, за да постигне нещо вътре в страната. Засега не му се получава - властта си остава в ръцете на военните. Намирам позицията на венецуелската армия за правилна. Тя няма интерес от военна интервенция, защото видя какво се случи в Либия и в Ирак - разрушават всичко, а после? Военните във Венецуела са против режима, но оставят на страната сама да си реши проблема.

Наскоро Вие бяхте в Европа. Какво чухте там за Болсонаро?

В Европа смятат тези избори за преврат срещу управлението на Дилма Русев, а у Болсонаро и неговото фашистко правителство европейците виждат продължението на този процес. Той е декларирано дясно ориентиран, но не е фашист. За това му липсва съответната идеология, такова движение или партия. Няма никакъв спор - десните спечелиха. И това е ретроградно - работи против глобализацията, джендър-идентичността и т.н. Да, това е реакционно и дава импулс на народа. Но хората гласуваха от страх: страх от Работническата партия, от икономическата криза и срещу корупцията. Те искаха за лидер човек, който да спаси страната. Затова гласуваха за Жаир Болсонаро. Само че той сега не знае какво да прави.

* По време на военната диктатура в Бразилия (1964–1985) Фернандо Енрике Кардосо живее в изгнание; от 1995 до 2003 година той е президент на Бразилия, а днес живее в Сао Пауло, където ръководи политическа фондация, носеща неговото име