Карл Маркс беше философ-бунтар. Още на млади години той започва да се бори за либералните идеи на своето време. Принуден е да бяга в изгнание - първо в Париж, а по-късно и в Лондон. В Англия той започва да се интересува от тежкото положение на работниците, които в епохата на зараждащия се капитализъм живеят и работят при много тежки условия. Така през 1847 г. се ражда неговият „Комунистически манифест“, в който той и съратникът му Фридрих Енгелс призовават за равни шансове за всички.

Това е и началото на комунизма в света. Този негов труд е нещо много повече от един чист анализ, казва политологът Рихард Льовентал. „В очите на своите поддръжници, комунизмът става неопровержимо учение, нещо като религия“, твърди политологът.

Историческото въздействие на Карл Маркс се базира на една единствена по рода си връзка между новаторски научни познания и една въодушевяваща утопична визия, която вдъхновява пионерите на работническото движение като някаква световна религия. А едно учение, което изпълнява и религиозни функции, винаги може да се превърне в догма в главите на вярващите и техните проповедници, допълва той.

Капиталът

По-късно Маркс написва още по-известното си произведение „Капиталът“, който се превръща в теоретична основа на комунизма. На нея се позовават всички бъдещи комунистически деспоти - Ленин, Сталин, Мао Дзедун. Стъпвайки върху идеите на Маркс те изграждат своите комунистически диктатури. Всичко това се случва след неговата смърт, така че либералният философ от Трир не доживява да види плодовете на своя труд. Реалният комунизъм обаче в продължения на десетилетия хвърля известна сянка върху името на философа от Трир, което започва да се променя едва сега - почти 30 години след края на комунизма.

"След 1989 година изследването на аналитичния потенциал на произведението вече става възможно отвъд рамките на господстващата до преди това системна конкуренция и извън всякакви политически предубеждения спрямо труда на Маркс, създадени от марксизма, ленинизма и другите тоталитаризми, като маоизма, например", казва социологът от университета в Трир Мартин Ендрес. 

Карл Маркс обаче не е само талантлив теоретик, а и брилянтен писател. Неговият „Комунистически манифест“ и до днес впечатлява с изящното си слово. Теорията и езиковото богатство направиха Карл Маркс класик, който се изучаваше във всички германски университети. Анализите на Карл Маркс звучат актуално и днес - чрез тях можем например много точно да формулираме какво се крие зад несправедливостта или експлоатацията. При това не само в Европа.

Универсално учение?

Социологът Мартин Ендрес дава пример с експлоатацията на детския труд, която Маркс заклеймява, и която днес виждаме в редица глобални текстилни компании, които използват евтиния наемен труд най-вече в Азия. "Там ние наблюдаваме едно разместване на пластовете, което Маркс е анализирал много точно, визирайки Запада. Първоначално евтината продукция се възлага на външни изпълнители, а след това възникват високотехнологични производствени мощности, които допринасят за повишаване на нивото на заплатите, каквото наблюдаваме в Китай, например. А евтината продукция се прехвърля към още по-бедните региони на света. Тоест, ако използваме терминологията на Маркс, ние наблюдаваме относително повишаване на жизнения стандарт при същевременно продължаване на експлоатацията. И оттук възниква въпросът до каква степен анализите на Маркс, тогава отнасящи се за Западна Европа, вече не са универсални", казва Ендрес. 

200-годишнината от рождението на Карл Маркс се отбелязва празнично в Германия. Хората вече започват да разбират, че той не може да бъде винен за всичко, което беше извършено уж в името на неговото учение. Защото след смъртта си той просто не можеше да се съпротивлява на всички, които злоупотребиха с неговото учение. Да не съдим Маркс за престъпленията на комунизма, предупреди и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, който снощи пристигна в Трир за официалните тържества послучай 200-годишината от рождението на германския философ.