Проучването, цитирано от в. "Зюддойче Цайтунг" всъщност потвърждава онова, което в общи линии се знаеше: например, че расовите предубеждения се ширят на много места в Европа. През 2007 Фондация Фридрих Еберт вдигна голям шум с едно социологическо изследване, което бе стигнало до извода, че нетърпимостта към чужденците и антисемитизмът в Бавария са по-разпространени, отколкото в останалата част от Германия.

Какво мислите за...

Местното правителство протестира, подлагайки на съмнения методиката на проучването. Тези дни излезе продължението на студията, като този път погледът е насочен към Европа. Оказва се, че някои от най-масовите предубеждения се срещат в източноевропейските страни.

Авторите на проучването са провели телефонни разговори с граждани от осем европейски страни. Във всяка от тях по 1000 души са били интервюирани за отношението им към ксенофобски, расистки, антисемитски, сексистки и хомофобски изявления.

Изводът е тревожен: твърдението, че съществува "естествена йерархия между чернокожите и белокожите народи", получава одобрението на 30 процента от анкетираните в Германия и на 40 процента във Франция. С твърдението, че евреите не се интересуват "от никого и нищо извън собствената си група", са съгласни 30 процента в Германия и 20 процента в Холандия.

Унгария и Полша, единствените източноевропейски страни включени в проучването, се открояват с особено драстични резултати. Така например 60 процента от анкетираните там са на мнение, че мюсюлманите предявяват прекалено големи претенции.

Не е изненадващо, че студията потвърждава много известни неща. Млади, образовани хора, които сами се окачествяват като левичари, проявяват по-малко предубеждения, отколкото по-възрастните, по-слабо образовани хора, стоящи вдясно на политическия спектър.

Има обаче и някои изненади. Оказва се, че жените изразяват по-дискриминационни мнения от мъжете; включително по отношение на твърдение като това, че "жената трябва да се отнася по-сериозно към ролята си на съпруга и майка".

Обективни ли са методите?

С което стигаме до методическия проблем на това изследване. Това, че жените би трябвало да се грижат повече за децата си, е по-скоро морална повеля, отколкото предубеждение, която не противоречи на изявлението, че бащите също трябва да гледат по-сериозно на ролята си като бащи.

Подобна е картината и по темата хомофобия. Поставя се въпросът дали е добре бракът да се отвори и за равнополови двойки. Но за истинските предубеждения - например, че гейовете били неспособни на моногамия - не се пита.