Това буди надежда: Карлес Пучдемон иска да преговаря. Още повече, че двете страни в спора за Каталуния имат спешна нужда да започнат да разговарят помежду си. Но няма да стане както си го представя сваленият каталунски министър-председател: след изборната победа на сепаратистите Пучдемон очевидно смята, че може да поставя условия на испанското правителство: испанският министър-председател Мариано Рахой трябвало да дойде при него за разговори, и то без никакви предварителни условия. Това показва, че Пучдемон е загубил всякаква представа за реалността, което не вещае нищо добро.

Сепаратистите смятат, че за тях вече не важи испанското право, тъй като са спечелили регионалните избори, а преди това и "референдума" за независимост. Около два милиона каталунци от години гласуват за сепаратистките партии и за независимостта на Каталуния. Което ги кара да смятат, че желанието им да имат собствена държава е демократично легитимирано.

Без ясен мандат за отцепване

За пореден път сега сепаратистите печелят в Каталуния мнозинството мандати, но не и мнозинството гласове. Тоест, те нямат еднозначен мандат за отделяне от Испания. Повечето от останалите 44 милиона испанци отхвърлят отцепването на Каталуния. За това мнозинство продължава да важи испанската конституция. Само тя може да бъде основа за преговори. И правителството, и опозицията в Мадрид са единодушни по този въпрос. А настояването Пучдемон да признае това не е нито "франкистко", нито "фашистко", както твърди Барселона, особено след като Мадрид се позова на член 155 от испанската конституция, свали регионалното правителство и насрочи нови парламентарни избори. Сепаратистите отпразнуваха изборната си победа като поражение за параграф 155.

Мариано Рахой може да бъде критикуван, че години наред не се интересуваше от Каталуния и буквално в последния момент приложи въпросния параграф 155. Но този параграф не е реликва от времето на Франко, а е заимстван почти дословно от германската конституция, от която бяха вдъхновени създателите на испанската конституция след края на франкисткия режим. Преди около 40 години огромното мнозинство от каталунците също гласува за испанската конституция, с която сепаратистите днес вече не се чувстват обвързани.

Конституцията като отправна точка за търсенето на решение не е знак за твърдост от страна на Мадрид, нито пък за липсата на готовност за диалог. Конституцията може да маркира началото на пътя за излизане от кризата на испанската демокрация. Върховният испански съд в Мадрид даде ясен знак за това като пусна под гаранция повечето каталунски политици, които се дистанцираха от едностранното обявяване на независимост. А председателката на парламента Карме Форкадел и още няколко каталунски политици отидоха още по-далеч, като обявиха декларацията за независимост от октомври за нищо повече от само един символичен жест без конкретни последици. От Пучдемон още не сме чули подбно нещо, а неговите бивши партньори в управлението - Каталунската републиканска левица (ERC) и крайнолявата "Кандидатура за народно единство" (CUP) продължават да държат на своята независима Каталуния, сякаш от октомври насам нищо не се е случило.

От тях не се чува никаква самокритика, въпреки че те оценяват погрешно ситуацията: лишени са от международно признание, а хиляди фирми напускат Каталуния. В същото време Мадрид действа по-решително, отколкото те очакваха. А независимостта си остава някакъв далечен блян. Трудно е да си представим, че Пучдемон ще се завърне скоро в Барселона - в Испания той е застрашен от арест. Ако въпреки това обаче той пристигне в каталунския парламент, за да бъде преизбран, това ще породи нова конфронтация. 

Така не може да продължава

Продължаващата криза вреди все повече на каталунската и на испанската икономика. А фактът, че два милиона каталунци искат да се отделят от Испания, е лош атестат за политиката на Мариано Рахой, който е на власт от 2011 година. Но също и испанският премиер не е склонен на никаква самокритика, въпреки че неговата Народна партия (PP) е един от големите губещи в каталунските избори. Рахой е с отслабени позиции. Дори в редиците на собствената му партия се дочува критика срещу неговия кризисен мениджмънт. Премиерът обаче необичайно твърдо отхвърля възможността за предсрочни избори в Испания.

Всичко това не са никак добри предвестници за новата година. Както в Мадрид, така и в Барселона липсват политици, които да са готови да тръгнат по нов път. А има нужда и от реформи. С право Каталуния, но също така и други региони се оплакват, че Мадрид доминира почти изцяло държавните финанси. Превръщането на Сената, който и без това няма силно влияние, в истинско представителство на регионите, би била необходимата първа стъпка по пътя на реформите. Време е да бъде модернизирана и испанската конституция. Тя беше създадена през 1978 години по време не тежкия преход от диктатура към демокрация и свърши добра работа. Но Мариано Рахой и неговата Народна партия не са привърженици на конституционната реформа и скоро не можем да очакваме тази реформа да се случи, макар крал Фелипе също да се застъпва за нея. В коледното си приветствие монархът призова да се работи за една модерна Испания, която да е в постоянно движение, да се развива и адаптира към новото време.

Крайно време е за това!

Наистина.

 

Ханс-Кристиан Рьослер, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени!

Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main