Да накараш бъдещи висшисти от специалностите „журналистика”, „книгоиздаване” и „връзки с обществеността” да попълват тестове по български правопис, които всъщност са предназначени за гимназисти, е все едно да изпитваш бъдещи лекари колко пръста има човек на двете си ръце или от коя страна се намира сърцето. Подобно съждение обаче в България само на пръв поглед би изглеждало парадоксално, тъй като правописните и езикови проблеми на бъдещите „масови комуникатори” са точно толкова тежки, колкото и общоанатомичните дупки в познанията на мнозина от бъдещите медици.

Вярно, резултатът от „пропуските” в подготовката на вторите става видим най-вече на Задушница, докато официализираната и дипломирана медийна неграмотност блести постоянно, като се излива денонощно в общественото пространство през телевизионния екран, радиоефира и печата.

Ко стаа, бе чуек?

Не друг, а държавният регулатор на електронните медии, известен и с официалната си фирма СЕМ, разпространи през ноември, „под сурдинка” естествено, констатациите на свои експерти, че водещи в радиостанции с национален статут не само имат неправилен говор - „зимането на средства от хазната”, „флизането на приходи в бюджета”, „каа” вместо „каза” и тям подобни - но и страдат болезнено от паразитни думички като „нали, значи, в смисъл”, с което неизбежно прехвърлят своето страдание върху слушателите си. Същият регулатор дори цитира щатен радиоводещ, който в пряко предаване е произнасял сакраментални фрази от типа на: „Ааа, к'во става, бе? Кой изкърти мивката, бе? Ааа, и ваната също!”

Млъкни, бе!

Словесната и зрителна вакханалия на тв-екрана едва ли вече прави впечатление някому, а най-малко на блюстителите от СЕМ. От доминиращия сегмент на местните предавания - пошли натрапчиви шоута, безсмислени дивотии с етикета „лайфстайл” и други подобни безвкусици, обобщавани евфемистично като „модерна младежка телевизия” - традиционно се изливат септични словесни и визуални потоци, представяни като „музика за ушите” и „балсам за очите” единствено на старателно отглежданата през последните десетилетия местна маргиналия, отчитана пърхащо от собствениците на въпросните телевизии и рекламодателите като „рейтинг”.

Запазилите все още някакво вътрешно приличие зрители знаят, че за подобен вид журналистика не са необходими нито правопис, нито грамотност, а най-малкото е нужен професионализъм, но какво могат да направят? Нищо, естествено, освен да се прехвърлят на чужд канал или да загасят телевизора.

Жълтата подводница

Същото важи и за печатните издания, независимо дали са в сивата или в откровено таблоидната категория. Отнася се, за съжаление, и за интернет, където оцеляването на най-популярните български сайтове зависи също изцяло от количеството жълтения в техните изяви.

На този фон здравият български разум подсказва, че успехът, популярността и финансовото добруване не зависят от вашите младежка образованост, култура и гражданско приличие. Напротив, те изглеждат функция тъкмо на обратното. Поради което, скъпи български студенти, да ви е честит днешният празничен 8 декември, доколкото все още имате ентусиазъм да му се радвате. И не се ослушвайте като „колорадски бръмбари в чипс”, а помислете отново трезво за бъдещето си! В което имате намерение да се вписвате грамотно или неграмотно.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев