Коментар от Мирела Иванова:

„Сама жена на път – това е риск и неудобство/ във този свят, все още мъжки.” Из стихотворение на Блага Димитрова

От КултурКонтакт във Виена ме помолиха да напиша кратък текст за 8 март, тъй като се навършват сто години, откакто празнуваме Международния ден на жената. Не зная колко дълга е историята му в България, единственото, с което съм наясно, е, че у нас празникът винаги обраства в противоречиви възприятия, атакуван е от крайни оценки „за” и „против” и проявленията му са най-често фасадно-патетични или трапезно-купонджийски.

Във времената на късния соц, които помня най-осъзнато, се натъртваше върху постигнатото равноправие на жената, тя бе тъкачка на 20 стана, комбайнерка, кранистка, ударничка, преизпълнила петилетките, с други думи акцентът бе върху нейната обществена вграденост, тя се напасваше като добре формована социална тухличка във великия строеж на комунизма. 8 март бе един от празниците с най-фалшив идеологически патос, но даваше възможност за мили и шумни ведомствени тържества, които представляваха част от отдушниците на онова монолитно време...

Началото и краят на хоризонтите

Промяната и последвалите я няколко бурни и митингуващи години отключиха действителнии територии за разгръщане на женската активност и станахме свидетели как от обикновена сдухана партийка с кок и сиво костюмче българката се превърна в творящ и оригинален политически субект, в двигател на граждански енергии и инициатор на законодателни промени и синдикални брожения. Появиха се и се самоорганизираха и различните професионални женски общности, в университетите например.

Днес само можем да мечтаем за компактната женска яркост и всеприсъствие, защото от една страна умората от несвършващия преход, и от друга – масовото обществено опростачаване отново върнаха жените, не и без тяхно съучастие, в ролята им на доста посредствени функции на мачовския свят. Изключенията само потвърждават правилото, уви.

Преуспяващите и известни с влиянието си жени, каквато класация току що се появи, освен с личните си качества, задължително трябва да са обвързани с управляващата партия – или поне с парламентарно представена. Достатъчни са два произволни примера: присъствието и посланията на Татяна Дончева или Ренета Инджова се отбелязваха и приемаха по един начин, уплътнени от реалната власт и подкрепа, която притежаваха, и съвсем другояче звучат и резонират днес в раздробеното и доста оцапано политическо пространство. Класацията би предложила друг списък на влиятелни жени при друга политическа конюнктура.

Много съблазни – малко възможности

Конюнктурата на новобогаташите също е нетрайна и женските й лица са скоропреходни. Образът на продажните и обслужващи мутропрослойката момичета, които напомнят леснодостъпна и бързо употребима стока, стана доста популярен. Съперничи му силиконовата напращялост на певачките, които се превърнаха в недвусмислен телесен знак за женската осъщественост.

Замислим ли се, ще установим как се феминизираха и цели професионални сфери, като образованието да речем, защото са синоним на трудна работа, съчетана с ниско заплащане. Социологическите проучвания показват, че за една и също мениджърска позиция възнаграждението е различно в зависимост дали е заета от мъж или жена.

Още не съществуват квоти за равнопоставеност, а и не съм сигурна дали някога тази борба, която в модерните общества се води от крайните феминистки, изобщо ще започне у нас. Тук за несправедливостта от какъвто и да е порядък винаги се прибягва до формулата: Абе, хората няма какво да ядат, седнали сме с жените да се занимаваме...

За да не е много унил празникът, и без това е денят с най-ниската регистрирана температура, поне да признаем, че както и да се справиха, с каквито и високи или пошли обществени и лични роли, българските жени изнесоха на гърба си прехода и непосилието му, съчинено най-вече от мъже.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев