"Партията винаги има право", казва полският политолог Филип Паздерски, обобщавайки последните политически решения, взети в Полша. Става дума за изненадващите промени в ръководството на правителството, окончателното приемане на оспорваната съдебна реформа и провала на Варшава по време на заседанието на Европейския съвет в Брюксел. Там полските представители така и не успяха да убедят ЕС, че независимостта на полското правосъдие не е застрашено.

Затова Брюксел за първи път в историята на Общността завежда процедура за нарушаване на европейските договори по член 7 срещу страна-членка на ЕС. Това е прецедент, който ЕС дълго време се опитваше да предотврати. Условието беше - управляващата в Полша партия „Право и справедливост" (ПиС) - да покаже готовност за отстъпки.

Партийно ръководство с твърда ръка

Партията обаче не желае никакви компромиси. „Управляващата партия – това всъщност е самият Ярослав Качински", казва Паздерски, вътрешнополитически анализатор от независимия Институт за публична политика. Без значение в какви противоречия се забърква ПиС и дали се извърта на 180 градуса, тя винаги си остава на правилен път – такова е убеждението на полското държавно ръководство, казва още политологът.

„ПиС се ръководи с твърда ръка и само един-единствен човек знае кое е добре за партията и как тя функционира", твърди Паздерски. Това правило се спазва както за прокарваните от партията реформи, така и за изненадващите кадрови промени.

По волята на партията

Второто изпита на гърба си и самата Беата Шидло, която в продължение на две години вярно служи на Ярослав Качински като министър-председателка. Нека припомним: в края на ноември Шидло оцеля след вот на недоверие на опозиционната Гражданска платформа и то по блестящ начин. Независимо от това популярната министър-председателка, която обичаше да се застъпва за социалните права на гражданите, бе отстранена от поста. А на нейно място бе поставен един от най-богатите депутати, бивш банкер,  който при това няма дългогодишна кариера в партията – бившият министър на икономиката Матеуш Моравецки.

"Какво лошо съм сторила, че искате да ме свалите от поста?", запита Шидло с треперещ от вълнение глас малко преди да се гласува вота на недоверие в парламента. И на всички стана ясно, че тя има предвид не само опозицията. Какво точно се е разиграло зад кулисите на партията, знае единствено партийният лидер Качински.

Ясно е само това, че е имало сбирка на политическия елит на ПиС, на който е била договорена новата кандидатура на Моравецки за премиерския пост – независимо, че Шидло тъкмо бе се справила по блестящ начин с вота на недоверие. Още същата вечер премиерката връчи своята оставка. Твърдеше се, че го е направила по „собствено желание". Рокадата начело на правителството беше обида не само за Шидло, а и за целия Сейм, защото се оказа, че волята на партията в  крайна сметка тежи повече от волята на парламента.

"Непредвидим тиранин"

Още от самолетната катастрофа край Смоленск през април 2010, в която загина Лех Качински,  в ПиС думата има само един – неговият брат-близнак Ярослав. Двамата братя бяха и тези, които основаха ПиС през 2004 като дясноконсервативна формация. "Партията от самото начало има авторитарен уклон", казва  политологът Александър Смолар. Според него, причината за това не бива да се търси в тоталитарното минало от времето на комунизма, а в големия образец за подражание, следван от Качински.  Това е маршал Юзеф Пилсудски -  фигура от периода между двете световни войни, който през 1926 година застава начело на извършения държавен преврат и управлява с подчертано авторитарен стил.

Независими полски политолози обаче са единодушни, че управленският стил на Качински в ПиС силно наподобява на поведението на представители на Съветската империя или на Русия при управлението на Путин. С внезапната замяна на Шидло с Моравецки Качински се бил показал като „непредвидим тиранин", казва Александър Смолар. Този стил поражда страх в средите на ПиС и засилва партийната дисциплина. Това обяснява защо политическото ръководство на партията с толкова голямо единодушие одобри смяната на Шидло, обяснява Смолар.

Маневрата на Качински

Политическите наблюдатели обръщат внимание и на това, че смяната на премиера е дошла тъкмо в момента, когато в парламента се обсъждаше оспорваната съдебна реформа. „Качински умело отклони вниманието от това, защото всички журналисти се втурнаха да говорят за Моравецки. Това беше блестяща маневра за отвличане на вниманието, казва Паздерски.

Независимо от всички вътрешно-партийни недостатъци на демокрацията, за които част от заслугата е и на опозицията, Александър Смолар все пак смята, че има поводи и за оптимизъм.

Космополитът Моравецки, който свободно говори английски и немски, би могъл да се окаже човек, който да примири Варшава с Брюксел. Така смяната на Шидло може да доведе до прекратяване на дясно-националната революция в Полша и до настъпването на ера на малко по-голям прагматизъм, допускащ дори известни компромиси спрямо ЕС .

Не бива да се забравя обаче, че Моравецки ще остане на поста си само дотогава, докато е полезен за Качински. Защото всички привърженици на Качински отдавна са разбрали едно: „Партийният лидер има право да върши каквото си пожелае – дори и явни глупости", обобщава Смолар.