Ето, че тръгва нов поток бежанци. Те бягат от Алепо. Войските на режима в Дамаск са приклещили града, който е обстрелван както от шиитските милиции, така и от бомбите на руските самолети. Хората от втория по големина сирийски град могат да намерят спасение единствено отвъд близката граница с Турция. Половината сирийци вече са бежанци и е пределно ясно, че потокът няма скоро да пресъхне. Войната продължава вече пет години, а в тунела не се вижда никаква светлинка.

За Сирия открай време няма прости решения. А и нито един от възможните варианти не обещава бърз успех. Мнозина смятат, че Сирия трябва да бъде оставена на самата себе си, най-вече заради горчивия досегашен опит, който показа, че всяка западна намеса обикновено превръща малкото зло в голямо. Ще бъде грешка обаче, ако просто извърнем глава. Не само заради страданията на хората, но и поради опасността сирийската война да се разпространи в целия регион, в резултат от което да се наложи още по-масивна интервенция.

Други пък настояват тази масивна военна намеса да започне още сега, със сухопътни войски от западните държави, които да възстановят „реда” и да разчистят както режима на Асад, така и „Ислямска държава”. Американският президент Обама обаче с основание се опасява, че подобна операция може да продължи дълго и само да подбуди „Ислямска държава” към допълнително разпалване на конфликта.

Сирия и поуките от Трийсетгодишната война

Евентуалното решение сигурно е някъде по средата между пасивността и голямата бухалка. Вашингтон оперира с бързо подвижни специални наземни части и вече решително се сближава с Москва, за което говори фактът, че САЩ вече не настояват за свалянето на диктатора Асад. За това те плащат висока цена, защото сунитските им съюзници Саудитска Арабия и Турция са сериозно ядосани. Още повече, че надеждите за натиск от Москва, който би принудил Асад да тръгне към някакъв преход, си остават безплодни. Москва стои твърдо на позицията си, а след въздушните ѝ удари остава само изгорена земя.

След Трийсетгодишната война, с която често сравняват днешните войни в Ирак и Сирия, Европа също беше опустошена. В онази война външни сили бяха струпали оръжие и наемни войски по бойните полета в Германия, а религията само прикриваше жестоките борби за власт и надмощие. И по време на онази война хората се питаха кои точно групи да влязат в тяхната нация и в общата им държава. Същото се повтаря днес в арабския свят. Тоест, първо трябва да се решат проблемите с идентичността и да се сложи край на произтичащите от тях войни - и едва тогава ще могат да се теглят нови граници и да се създава нов държавен ред, подобен на реда, възникнал след „Вестфалския мир” от 1648 година.

Четирите темела на арабския мир

Такъв арабски мир може да се изгради върху четири темела: политически, военен, религиозен и идеологически. В политическо отношение трябва да бъдат решени конфликти на три равнища. На глобалното равнище Вашингтон вече оцени реалистично своите възможности и потърси сближаване с Москва. По-трудно е на регионалното равнище, защото Саудитска Арабия се опитва да инсталира в Дамаск марионетен сунитски режим и изобщо не желае компромис с Иран. Техеран пък продължава да подкрепя режима на Асад, който му гарантира коридор към Ливан. Но сблъсъкът между режима и бунтовниците може да бъде прекратен само ако регионалните и великите сили окажат силен натиск върху Сирия. В резултат от такъв натиск би възникнало правителство с представители на всички враждуващи групи, както вече се е случвало другаде по света. Това е единственият път към траен мир.

Но дори ако се стигне дотам, „Ислямска държава” все още няма да е разгромена. Затова и вторият от четирите темела - военният - изисква именно победата над ИД. Досега действията срещу ислямистите не дават резултат - просто защото международната коалиция не може да се опре на никакви сухопътни войски в региона, освен на кюрдите, доколкото останалите въоръжени формирования се поддържат обикновено от Саудитска Арабия и от Турция. Рияд тепърва трябва на дело да покаже защо смята да изпрати войски в Сирия - дали за да се борят срещу „Ислямска държава” или пък за да атакуват коалицията между Асад, Иран и Русия.

Нито една идеология не може да бъде победена с оръжие

Третият темел на бъдещия арабски мир - религиозният - ще трябва да помири вероизповеданията. Защото в Близкия Изток не може да има мир, ако няма мир между вероизповеданията. Засега обаче няма и следа от опити за някакъв диалог между сунити и шиити. Така че в крайна сметка решаващ ще се окаже четвъртият темел - идеологическият, който ще трябва да опровергае идеологията на джихада („Само насилието води до промяна”), да снеме ореола ѝ и така да прекърши притегателната ѝ сила. Но да не забравяме, че нито една идеология не може да бъде победена с оръжие.

Райнер Херман, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main