Кафявите петна на българското минало
14 февруари 2014За първи път от 11 години насам софийската община не разреши провеждането на традиционния Луковмарш, с който крайнодесни формации ежегодно почитат паметта на ген. Христо Луков (1888-1943). Инициаторите вече обявиха, че забраната да се почита "един български герой" била антинационален акт и се заканиха въпреки всичко Луковмарш да има.
Вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес Емил Кало смята, че досегашните разрешения на властите за този марш са били псевдодемократичен жест, за който няма абсолютно никакво оправдание, още повече, че участниците в марша неизменно издигат лозунги от сорта на "България над всичко", които напомнят за други времена и друга държава. "Изведен от контекста, този лозунг звучи много красиво, защото аз също поставям България над себе си, в същото време обаче не мога да допусна подобен тип "родолюбие", което се скандира в "маршов" ритъм и с факли в ръце. Носенето на портрета на един отявлен фашист и размахването на ръце в до болка познатия ни "поздрав", не може да мине като проява на демокрация! Според Кало то е нещо кошмарно, защото възражда всевъзможни нелепи идеи за насилствено образование на малцинствата, за трудово-изправителни лагери и какво ли още не.
Един академичен спор измества истинския въпрос
И все пак фашистки или националсоциалистически е бил режимът по времето на генерал Христо Луков, убит през февруари 1943 година от двамата членове на нелегална комунистическа група Виолета Якова и Иван Буруджиев? Историците в България още спорят по този въпрос. Емил Кало е категоричен, че когато става дума за живота на избитите 11 343 евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, както и за още толкова други, загинали в България, точното определение може да бъде само едно - "варварство".
Той добавя: "Опитайте се да обясните този научен спор на онези, чиито близки бяха убити, на десетките хиляди евреи, които тръгнаха от домовете си и никога не се върнаха в тях! Ние все още не сме си изяснили нашата си, българска история, и продължаваме да се лутаме между "България спаси своите евреи" и "България не спаси всички"! Уникалното в случая не е бройката, а начина, по който е било постигнато това спасение. Подобен акт другаде няма!", подчертава Емил Кало.
Леви или десни националисти?
А към коя част на политическия спектър следва да бъдат причислени днешните крайни националисти - в крайното ляво или крайното дясно пространство? "Определено вдясно, защото в екстремното ляво има интернационализъм, който отрича нацията и националната държава", твърди проф. Искра Баева и допълва: "Българските националисти са крайно десни в националистическите си схващания, макар че те много умело съчетават идеите си със социални послания, които, естествено, нямат намерение да реализират, при тях това е просто пропаганда".
Проф. Келбечева е убедена, че крайните националисти са от лявата част на политическия спектър. Според нея отдавна е станало ясно колко "интернационализъм" е имало в режима на Тодор Живков спрямо всички малцинства, особено мюсюлманското. Българските комунисти, според нея, постепенно са ставали все по-националистически настроени, макар и да е имало планове за конфедеративно сливане със СССР.
Споровете за "крайно ляво или крайно дясно" според Емил Кало не са особено адекватни: "Съвременната европейска политическа мисъл отдавна анализира не толкова посоките, колкото съдържанията на така наречените социални проекти. Когато виждаш социален проект с фашизоиден характер и с подобни настроения и лозунги, какво значение има дали ще го наречеш ляв или десен?", пита вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес Емил Кало.