В шкафа зад витрината се виждат картончета с професиите на задържаните. На едно от картончетата в графата професия пише "дете". Задържаният е бил осемгодишно дете. До шкафа е паркиран черният автомобил на Гестапо, всявал страх у жертвите. Но защо съвсем обикновени хора, станали полицаи, се превръщат в садисти, участващи в изтезания и екзекуции в окупираните от нацистка Германия европейски територии? Отговор на този въпрос се опитва да даде изложбата "Ред и Унищожение. Полицията в нацистка Германия" в Германския исторически музей в Берлин.

Изведнъж се превръщат в убийци...

Безспорен е фактът, че полицаите не са принадлежали към елита на нацията. Те са охранявали гета и лагери. Минавали се през украински села например. Оттам са измъквали безпомощни хора от домовете им, замъквали са ги в горите, където са ги разстрелвали. Защо полицаите за толкова кратко време се превръщат в убийци? Историкът и куратор на изложбата Мартин Хьолцл си обяснява нещата така:

"Разбира се, полицаите са се подчинявали на военно организирана структура. Много полицаи са изпълнявали заповедите, без да ги поставят под въпрос. Но са имали и собствени подбуди като садизъм или пък чувство за превъзходство на расата. Все пак да си човек в униформа е означавало нещо в Източна Европа. Представете си, че един обикновен жандарм изведнъж отговаря за цяла област в Полша и може да решава сам какво да прави. И тогава може превес да вземе желанието да упражни властта си."

Към това се прибавят рутината, притъпяването на сетивата и свикването с жестокостите. Други пък са присвоявали имуществото на жертвите. Малцина са се противопоставяли на дадена заповед и то от морална гледна точка. Например при погрома в полското селище Юзефов командирът оставил подчинените си сами да решават дали да участват в изтребването на жителите, казва Хьолцл:

"Тогава 10-12 мъже отказват да участват. Казват, че са бащи и не могат да разстрелват деца и жени. На тези полицаи нищо не им се е случило."

Често полицейските патрули са действали и без заповед. Например в полския град Биалисток, когато полицаи затварят 700 души в синагога и я подпалват, а всеки който се опитал да излезе, бил разстрелян. Накрая патрулът получил орден от Вермахта.

Какво става с тези мъже след войната?

Много от тях продължават кариерата си. Никой не е бил принуден да назначава убийци, разказва историкът Детлеф Граф фон Шверин. Разбира се, достъпът до информация тогава е бил и много по-ограничен. След войната възникват легендите за "неопетненото реноме" на полицията. Вината за убийствата се е приписвала на СС и Хитлер. Съвсем "обикновените мъже" не били уж виновни:

"Хората са криели факти, а и шефовете не са могли да проверяват биографиите им. В онези времена хората просто са искали да приключат с миналото и да го оставят зад гърба си, не са искали да се занимават с него", казва Шверин.

Може би защото тогава е трябвало да гледат критично и на собствените си постъпки. Сега, почти шест десетилетия по-късно, историците искат да осветлят и тази част от историята. За някои това се случва прекалено късно.