Долната камара на британския парламент даде зелена светлина за излизане от ЕС, макар че повечето депутати всъщност бяха против това решение. Също толкова разединена е и цяла Великобритания, както показаха срещите с различни хора в югоизточния английски град Кентърбъри.

Джоф Ричардсън продава на малък пазар в града. "На коледния пазар всички бяха луди по германските наденички. Та затова решихме да ги продаваме и през останалата част от годината", казва Ричардсън. Любовта на британците към континенталната наденичка обаче не бива да се бърка с отношението към континента като цяло. На референдума за Брекзита в Кентърбъри 49 на сто от избирателите гласуваха за оставане, а 51 на сто за излизане от ЕС. Един град също тъй разделен, както и цялата държава.

Да напусне ЕС или да остане в него? Това беше въпросът на референдума през миналия юни. Само че избирателите бяха залети и от многобройни допълнителни теми. Например за миграцията, за разходите по европейското членство, за бюрокрацията на Брюксел, за потребностите на британския трудов пазар от чуждестранна работна ръка и какво ли още не.

„Референдумът разкри дълбоките пропасти в британското общество, съществували от вече близо десетилетие", казва социологът Крис Мори от университета в Саутхемптън. "В това разделено общество започнаха да се ширят предубеждения срещу мигрантите и омраза срещу съдиите". Съдиите например бяха охулени от дясната преса затова, че не позволиха на правителството да прокара Брекзита без решение на парламента. "В Обединеното кралство сега се долавя по-малко единство, отколкото преди референдума", смята Мори. "Дебатите за Брекзита направиха страната по-малко открита, по-нетолерантна към различните мнения и по-разединена като цяло".

Но колко разединена е страната наистина?

В Кентърбъри много хора споделят, че са водили наистина разгорещени дискусии за Брекзита в социалните медии и с приятели, в семейството и с колеги, но сега вече споровете са почти отшумели.

Рори Едуардс и Елиът Хоукинс например са си останали приятели, независимо от различните си мнения по въпроса - единият е гласувал за излизане от ЕС, а другият - за оставане. А Ричард Боърд, който за разлика от съпругата си е гласувал в полза на Брекзита, смята, че референдумът не е успял съществено да разедини обществото, но за сметка на това е засилил интереса на хората към политиката. Само един от онези, с които разговаряме по улиците на Кентърбъри - Джон Лъки-Доун признава, че споровете за Брекзита са погребали приятелството му с един привърженик на излизането от ЕС.

Сред много от гласувалите срещу Брекзита отчаянието междувременно е отстъпило място на прагматизъм. 19-годишният студент по актьорско майсторство Крис Бол отначало бил разочарован от "лъжите на онези, които бяха за излизане от ЕС". Сега обаче смята, че след като Брекзитът вече е решен, страната трябва да го осъществи и да запази - доколкото това е възможно - стабилна връзката си с ЕС. А ако не е възможно? "Все едно дали в крайна сметка ще постигнем добро търговско споразумение с ЕС или не - ние и сами ще успеем да се справим", казва пенсионерът Лин Филдинг. Съпругата му Кевин Бърдет добавя, че ще се радва на повече търговски връзки със страни като Индия и Китай.

Несъмнено острите противоречия между противниците и привържениците на Брекзита постепенно ще бъдат загладени. Едва през следващите месеци и години обаче ще си проличи колко сплотено е британското общество. Ако омразата срещу всичко чуждо се засили допълнително, пропастите вътре в британското общество ще станат още по-дълбоки.