В православието църквата и нацията са едно цяло. "Нито една друга институция не изразява така силно самочувствието на нацията, както църквата", казва солунският православен теолог и протопрезвитер Теодор Цизис. Според него тази връзка е определяща за източния клон на християнството. Сега обаче точно тя се явява пречка за трите православни църкви в Украйна, които се конкурират за правото да се наричат национална църква, както и за полагащото се недвижимо имущество, пише германският вестник "Ди Цайт" и припомня, че след откъсването си от Съветския съюз през 1991 година православието в Украйна се разцепи на три части.

Когато миналия вторник руският президент Владимир Путин обяви присъединяването на Крим към Руската федерация, той не пропусна да направи и някои религиозно-исторически препратки, позовавайки се на определени факти и местности. "За нас, руснаците, всяко едно от тези места е свещено", каза той. Със същия аргумент Путин обеща, че няма да разединява Украйна. "Защото украинската столица Киев е майката на всички руски градове", подчерта той. Путин има предвид покръстването на Киевска Рус от княз Владимир Велики през 988 година. Именно тогава започва общата история на руската православна църква и руската нация. През вековете те са обединени в усилията си за приобщаване със Запада, а след краха на Съветския съюз отново са заедно в преследването на властови интереси, пише "Ди Цайт".

Мераците на руския патриарх

Днешният руски партриарх Кирил преследва амбициозни цели. Той иска да поведе източната православна църква, която да играе ролята на противовес на западното християнство, тъй като според него то е твърде либерално. Руският патриарх е противник на разводите и на хората с хомосексуална ориентация. Той се бори с всички сили срещу намаляващото влияние на църквата. Точно затова и търси близостта на властимащите.

Сегашният конфликт в Украйна е добре дошъл за него: Кирил отлъчи украинския митрополит Филарет, след като той се отвърна от Москва заедно с 3 000 духовници в около 4 000 енории. Москва обаче остава доминиращата сила в Украйна с 10 000 духовници и близо 12 000 енории. Третата сила - след Московската църква и хората на Филарет, представлява автокефалната църква, която държи 1 200 енории с около 700 свещеници. Тя е призната от останалите православни църкви.

Кирил оставя черната работа на Путин

По-нататък в публикацията "Ди Цайт" се спира на враждите и битките за власт между отделните православни църкви. Изданието припомня, че 74-годишният Вселенски патриарх Вартоломей I управлява дефакто една малка църковна общност в един квартал на Истанбул, тъй като турската държава постоянно ограничава периметъра на неговото влияние. На този фон руският патриарх Кирил, който още по съветско време отговаряше за външните дела на руската църквата, не крие амбициите си да бъде признат за глава на всички православни християни. Със сигурност Кирил не би имал нищо против да наследи Вартоломей I.

Подготовката за това е в ход: догодина ще се проведе Общ църковен събор на всички православни църкви. Това ще е първата подобна среща от 787-ма година насам. С отлъчването на украинския си конкурент митрополит Филарет патриархът на Москва поставя останалите църковни ръководители пред труден избор. Колкото повече патриарси застанат зад Кирил, толкова по-голямо самочувствие ще има той да говори от името на всички православни християни. Затова и руският патриарх полага усилия да не взема конкретна позиция относно конфликта в Крим. Той призовава украинците към помирение и оставя черната работа по сегрегацията в украинското общество на президента Путин.

В тази връзка агенция "ДПА" припомня, че миналата седмица патриарх Кирил обяви, че кримската епархия остава към украинската църква. "Границите на църквата не се определят от политически събития, етнически различия или от държавни граници", обяви тогава Кирил.