Кийт Джарет във Франкфурт
23 октомври 2007Публиката в Старата опера във Франкфурт очаква нещо повече от концерт: тя очаква музикално откровение. Солоконцертите на Кийт Джарет са изцяло импровизирани. 62-годишният американец казва, че дори когато излиза на сцената още не знае какво ще свири:
Просто пускам ръцете ми да свирят каквото си искат, те знаят това по-добре от мен. Мнозина си мислят, че аз се настройвам предварително, че имам някаква концепция, но това не е така. Всичко става тук и сега, в този момент.
В началото на франкфуртския си концерт Джарет изглеждаше някак си разпилян, неконцентриран. Музиката е атонална; някои от слушателите, които познават добре музиката му, се бяха опасявали тъкмо от това:
Не е сигурно в каква форма е. Напоследък е малко раздразнителен и неуверен. Надявам се обаче, че ще изживеем още един връх в музиката му.
Публиката също започва да нервничи. Чуват се покашляния; това смущава Джарет, който на два пъти прекъсва изпълнението си и поучава слушателите да ходят да кашлят някъде другаде:
Достатъчно трудно е да бъдеш пианист от световна класа, а когато си и соло импровизатор това е като да изживяваш отново всяка вечер живота си. Питат ме защо никой друг не прави това, а аз отговарям: радвам се за всички онези, които не си причиняват това.
След паузата Кийт Джарет изглежда друг човек. Свиренето му е определено по-хармонично. Може би се е сетил, че слушателите му са платили до 180 евро за билет:
Музиката, която се ражда в момента, е симбиоза между хората и мен. Публиката е филтърът. Така всеки път се ражда нещо особено, уникално.
Концертът в Старата опера във Франкфурт се записва и скоро ще излезе на компактдиск. Но със сигурност няма да бъде повторение на легендарния концерт на Кийт Джарет от 1975 в Кьолн, най-продавания джаз албум на всички времена. След стоте минути на един импровизиран и доста неравен концерт, хората от публиката все пак са щастливи от изживяването с Кийт Джарет.