Център на фестивала на новото латиноамериканско кино е първоначално Чили. След преврата на Пиночет през 1973 г. от края на 70-те години новият му център е Хавана.

"С всеки следващ фестивал все повече осъзнаваме, че не първото поколение, сиреч нашето поколение има последната дума в киното. В киното няма последна дума, има филми, които се доближават до действителността и тези филми ги правите вие, новото поколение, което изгражда облика на нашия фестивал."

82-годишният Алфредо Гевара хвали младото поколение латиноамерикански кинорежисьори, които доминират включително в конкурсната програма на юбилейния фестивал, обхващаща 114 филма. Само че 30 години след създаването на фестивала и 50 години след кубинската революция за мнозина Хавана вече не е кой знае колко реномирано филмово средище. Латиноамериканското кино днес зависи от други копродукции и отдавна други фестивали са се превърнали във важни форуми на това кино.

Форум на младите

Това се отнася и до младите кубински режисьори: 35-годишният Павел Жиро представи в Хавана втория си игрален филм. "Омерта" е необикновена история, посветена на годишнината от кубинската революция. Централно място в тази история заема старомодният шеф на мафия, който непосредствено след победата на революцията се опитва да изнася от Куба кюлчета злато. Почти носталгична история за кубинската мафия и тема, която досега не е намирала място в кубинското кино.

"Преди латиноамериканското кино беше едва ли не субжанр. Във всички филми ставаше дума за все същата тема, всички си приличаха. Доброто в латиноамериканското кино днес е неговото многообразие. Ние правим своите своите научно-фантастични филми, своите трилъри, своите гангстерски филми, не искаме холувидски продукти. Това ни отличава от първото поколение творци на латиноамериканското кино."

Традиции и нови форми

23-годишната продуцентка Клаудия Калвиньо обръща внимание и на общите моменти между старите и младите режисьори. Тя изтъква, че един от тези моменти е връзката с реалността и търсенето на нови изразни форми. 34-годишният чилийски режисьор Матиас Бизе посочва, че подчертано експерименталните му филми са свързани с традицията на новото латиноамериканско кино:

"Може би ние вече не сме толкова социално ангажирани, просто разказваме повече лични истории, но и личните истории са свързани с политиката, защото те също отразяват действителността в отделните страни и общества."