"Българският премиер Кирил Петков, който пое поста едва през декември, наследи тежка външнополитическа ипотека: при първото посещение в Скопие младият реформатор носи в багажа си и ветото на своята страна върху старта на присъединителните преговори с ЕС", пише в днешната си кореспонденция Клеменс Ференкоте от общественоправната медийна мрежа AРД.

Посещението на Кирил Петков в Северна Македония привлича вниманието и на редица други международни медии. Новинарският канал ntv отбелязва, че пробив в отношенията не се очаква, но може да бъде постигнато подобряване на атмосферата.

Изисквания с уж исторически характер

В обширния си анализ във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) отличният познавач на Балканите Михаел Мартенс подробно се спира на актуалната ситуация и на мотивацията на политическите сили в двете столици, както и на очакванията от днешните разговори. Мартенс обяснява, че България възпрепятства разговорите за влизането на Северна Македония в ЕС с редици изисквания, които имат уж исторически характер. София настоява българската окупация по време на Втората световна война да не се нарича по този начин, а също така да бъдат признати българските корени на македонския език и българското малцинство в Северна Македония, изброява Мартенс. По-нататък в своя анализ той пише:

„Подобни изисквания на София не са нещо ново. В миналото обаче Европа почти не им обръщаше внимание, защото те оставаха в сянката на още по-абсурдната позиция на Гърция към Македония. Още преди 10 години тогавашният български президент Росен Плевнелиев каза, че Македония трябва най-напред да преодолее своята антибългарска нагласа, преди изобщо да се мисли за старт на присъединителните преговори. Факт е обаче, че тогава Скопие водеше една наистина съмнителна историческа политика. Срещу днешното ръководство подобен упрек не може да се отправи. В резултат от българското вето, което нанася колатерални щети и на Албания, се топят и последните остатъци от доверие в и без това разклатената политика на ЕС за разширяване на Балканите. Което пък снижава авторитета на ЕС в региона.“

Авторът на ФАЦ обяснява, че днес новите премиери на двете държави искат да поставят ново начало. Той маркира нагласите на Ковачевски и Петков и пише за възможностите за разширяване на инфраструктурното и бизнес сътрудничество между съседните страни. По-нататък в анализа му четем:

„Макар че Петков е смятан за прагматик, не е сигурно дали разговорите му в Скопие наистина ще поставят началото на преосмисляне на отношенията. Защото българският правителствен ръководител трябва да се съобразява с много фактори. В неговото коалиционно правителство участва БСП, която по традиция взима националистически курс към Северна Македония. Същото се отнася и до президента Румен Радев, бивш пилот на изтребител, обучаван още по времето на Варшавския договор. Радев е военен, възпитан изцяло в духа на българската социалистическа историография. Неговите националистически изявления на тема Северна Македония периодически показват, че той и досега не е се освободил от това наследство. Той е привързан към историческите разкази за нации и за статични идентичности, които напомнят повече на 19 век, отколкото на днешните времена“.

Позициите на новото македонско правителство

За условията, които поставя пред Скопие българският президент Радев, става дума и в кореспонденцията на Клеменс Ференкоте за ARD. В края ѝ авторът отбелязва, че Скопие няма да води преговори за идентичността на македонската нация и за самостоятелността на македонския език: „Защото, според правителствения ръководител на страната, това засяга самите основи на държавата.“

В кореспонденцията на австрийския „Ди Пресе“ също е поставен акцент върху позициите на новото македонско правителство по темата: „Новият премиер трябва да преодолее цяла планина от проблеми. Ковачевски, когото смятат за прагматик, вече обяви, че една от най-важните му цели ще бъде да се приключи с форсирания от София междусъседски спор за македонската идентичност и история“. Но и авторът на статията в австрийския вестник също смята, че пробив в отношенията не може да се очаква – въпреки смяната на правителствата в двете столици.