Само преди броени години критични гласове от Америка и Европа предупреждаваха за опасността от унищожителна вълна от китайски работници с дъмпингови заплати, които щели да заличат цели индустриални клонове на Запад и да отнемат милиони работни места. Критиците отправяха предупреждения за нарастващото политическо влияние на Изтока, което в крайна сметка щяло да доведе до ерозия на човешките права.

През последните месеци критичните гласове нещо замлъкнаха. Защото самите те имат по-важни проблеми. Проблеми с много нули накрая. До края на годината американското правителство ще има задължения в размер на 15.2 трилиона долара. Прогнозите за Европа също не са по-розови. Италия има дългове в размер на 1.9 трилиона долара, което се равнява на 120 процента от годишната й икономическа мощ. В Гърция процентите са 150!

"Жълтата опасност" се превърна в спасение

Ето, че слоганът "Парите управляват света" придобива ново значение. Понастоящем глобалният властови баланс се променя с рекордни темпове в полза на... Китай. Пекин разполага с валутни резерви в размер на 3.2 трилиона долара. Една трета от тях правителството е вложило в европейски акции и в голяма част държавни облигации. Според "Файненшъл Таймс Германия" от 2007 година насам Китай трикратно е увеличил своя икономически ангажимент в Европа, като тенденцията е възходяща. Ето защо китайският премиер Вън Цзя Бао не се поколеба да обяви, че страната му била готова "да протегне ръка за помощ" и да инвестира повече в Европа и Америка. Китай вече е купил гръцки и португалски държавни облигации, а според информация на британския "Файненшъл Таймс", може да помогне на задлъжнялата Италия чрез държавния си фонд CIC. "Америка само предупреждава за опасностите, Китай обещава спасение" - така звучи вече мотото на глобалната дългова криза. Т.нар. "жълта опасност" се появява като "рицар на бял кон", който няма да остави в беда търговските си партньори в Америка и Европа.

Цената на спасението обаче може да се окаже висока. Пекин се стреми към по-висок политически имидж и повече власт. Вън Цзя Бао настоява за по-голям достъп до американските пазари. Аргументите му са, че след като Китай ще инвестира повече в Америка, ще създаде и нови работни места. Освен това китайците искат САЩ да отменят ограниченията за износ на висши технологии за Китай.

Какво иска Китай в замяна?

Към европейците Вън Цзя Бао също има изисквания. Той настоява най-сетне ЕС да признае второто по големина народно стопанство в света за пазарна икономика. Досега дебатът вървеше в една и съща посока: за да признае Китай за пазарна икономика, Европа настояваше за спазване на човешките права и защита на интелектуалната собственост.

Сега Китай обръща палачинката: Пекин ще окаже помощ в еврокризата, ако европейците признаят страната за пазарна икономика. Всъщност Европа няма от какво да се бои. Защото дълговата криза в страните от еврозоната засяга и Китай. Не само защото Китай притежава голямо количество европейски облигации, но и защото страната иска да експандира в Европа. Освен това Европа е вторият по важност търговски партньор на Китай след САЩ. Независимо от това Европа ще трябва да свикне с мисълта, че в бъдеще Китай ще действа още по-масирано с методите на западните индустриални нации. В прав текст това означава, че ще използва нарастващото си икономическо влияние като средство за политически натиск.