"През 2014 година в разгара на гръцката криза в Атина пристигна китайският министър-председател Ли Къцян. Тогава той нарече Гърция "входна врата към Европа". Високата му оценка беше последвана от дела. През 2009 година китайската корабоплавателна компания "Коско" инвестира в контейнерното пристанище на Пирея, а през 2016 година придоби мажоритарния дял акции на гръцкото пристанище", пише Йенс Бастиан в анализа си за "Зюддойче Цайтунг".

По-нататък той посочва, че пристанището на Пирея се е превърнало в най-важния логистичен център на "Коско" в Югоизточна Европа. "И това не е единственият проект на китайците, които систематично разширяват инвестициите си в европейската пристанищна структура", посочва Бастиан. Той задава следния въпрос: какво означават тези китайски инвестиции за европейските пристанища? И веднага дава и отговор: от една страна китайците си създават морски центрове за експортни стоки и услуги в Европа, а от друга - възниква мрежа от стратегически дялови участия в европейски фирми. "Подобно развитие се наблюдава и в европейския енергиен сектор", подчертава Йенс Бастиан.

Не е само Унгария

По-нататък в анализа, публикуван в "Зюддойче Цайтунг" четем: "За осъществяването на такива проекти са необходими много пари. Повечето китайски "континентални придобивки" се финансират от трите най-големи китайски държавни банки. Не съществува ли тогава опасността за оказване на политическо влияние чрез отпускането на държавни кредити? Вече се появиха и първите сигнали, които подхранват тези опасения. Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че страните от Централна и Югоизточна Европа се нуждаят от големи финансови средства за инфраструктурни проекти. И ако не получат тези средства от Европа, ще се обърнат към Китай.

Унгария не е единичен случай. И други страни-членки на ЕС като Хърватия и Гърция осъществяват своите инфраструктурни проекти с китайско финансиране. Кандидат-членките Сърбия и Черна гора също са взели китайски заеми - например за изграждането на един мост в Белград и за създаването на магистрална връзка от пристанището в Бар до границата. (...) Задлъжнялостта на тези страни расте, а с нея и финансовата им зависимост от Китай."

Йенс Бастиан посочва, че тази китайска активност се допълва от една "архитектура на сътрудничеството между 16 страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа и Китай", които се срещат всяка година. Чрез това сътрудничество китайците реализират различни свои планове в рамките на ЕС и извън него, изтъква авторът.

"Избраният наскоро за пожизенен президент Си Цзинпин подчертава постоянно, че Пекин няма интерес да изнася своя политически модел в други страни. Неговото правителство обаче изтъква, че в много сфери на политиката за развитие, както и в инфраструктурата съществуват "китайски алтернативи"", четем още в анализа в "Зюддойче Цайтунг". 

Същевременно в страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа вече се забелязва нарастващото влияние на Китай, посочва Йенс Бастиан и дава пример с миналогодишния отказ на Гърция да гласува заедно с всички останали страни-членки осъждането на потъпкването на човешките права в Китай от Съвета за човешки права към ООН. Още през юли 2016 година пък Унгария, Хърватия и Гърция отказаха да признаят обвързващото решение на Постоянния арбитражен съд в Хага, според което Китай няма никакви исторически права над територии и суровини в Южнокитайско море.

Какви са предизвикателствата пред ЕС?

В анализа си за "Зюддойче Цайтунг", Йенс Бастиан пише, че Брюксел изпитва все по-големи трудности да наложи единна политическа линия спрямо Китай. Пекин от своя страна използа разногласията в ЕС и по някои основни политически въпроси, въпреки че не носи вина за тяхното възникване, посочва още авторът.

"Тук се проявяват конфликтите между Севера и Юга, между Изтока и Запада, които тлеят от години. Китай представлява предизвикателство и за най-новото поле на конфликти по дълготрайните политически теми като кризисния мениджмънт и бежанската и миграционната политика.

Това е политическо предзивикателство за ЕК. В своето обръщение за състоянието на Съюза през септември 2017 година председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер формулира един нов стратегически подход под мотото "проверка на инвестициите". Без да назовава поименно Китай, той изброи стратегически сфери като енергийния сектор, въздушното пространство и транспорта, които трябва да бъдат подложени на строги проверки при бъдещи сливания с чуждестранни фирми", четем по-нататък.

В края на анализа си Йенс Бастиан посочва, че и Европейският парламент настоява за строги проверки на инвестициите и припомня, че френският президент Еманюел Макрон също е направил подобни предложения, а през юли 2017 година Берлин е затегнал закона си за външната търговия.