След олимпийските игри Китай се завръща към ежедневието си. Какво ще остане от игрите, още не е ясно. След закриването им в китайските медии се писа и изприказва много за олимпийския дух, за неуморен труд и самообладание, за уважение и толерантност. В политическите комюникета се ликуваше, че Китай въпреки многото изказани преди Олимпиадата критики, успял да впечатли позитивно света.

Организацията беше перфектна, мерките за сигурност - ефективни, спортните обекти - красиви и функционални.

Спортното преживяване, грандиозно поставените спектакли на откриването и закриването на игрите, както и грандиозните успехи на китайските спортисти, потвърдиха онова, което китайското ръководство окачествява като

"национална сплотеност"

И масовото използване на доброволци даде своя принос. Китайските спортни герои бяха чествани надълго и нашироко, ала без да се долавя прекомерен национализъм. Съвсем рядко имаше недружелюбни тонове, като например срещу японски спортисти. В светлината на успеха китайският национализъм няма защо да се самоутвърждава, можеше да се прояви великодушие.

Съществува обаче опасността, кулминационният за нацията момент, отново да усили антизападните мотиви, прозвучали преди игрите най-вече във връзка с Тибет. Китайското правителство поощряваше преди игрите тези мотиви. Ще ги потисне ли сега или ще предпочете отново да разрие рова на

недоразуменията между Китай и Запада

На вътрешния фронт китайското правителство е изправено пред нови критики. Гражданите издигат нови искания. Ако атмосферата беше достатъчно изчистена за Олимпийските игри и Параолимпиадата, тогава защо не остане така и в нормални времена? Пита се, дали винаги трябва да се чакат крупни международни събития, за да вземе правителството сериозни мерки. Защо китайското правителство е в състояние да предложи на олимпийските гости чисти и без вреди съставки хранителни стоки, но не и на собствените си граждани? Трафикът в Пекин бе облекчен достатъчно дори само от обстоятелството, че преди игрите хиляди служебни коли бяха спрени от движение. Сега обществеността се пита, дали наистина функционерите се нуждаят от толкова много МПС.

Китай никога не е обещавал да промени политическата си система заради игрите

Затова и голяма част от очакванията по отношение на човешките права или медийните свободи бяха твърде завишени. При все това управляващите поеха един вид морално задължение, поне по време на игрите да се придържат към международните стандарти. С арестите на дисиденти забраната за демонстрации и цензурата в интернет, Китай наруши тези международни норми. Дали МОК трябваше да изиска от китайското правителство нещо повече - това е въпрос, който трябва да намери своя отговор и с оглед на бъдещи Олимпийски игри, като например тези в Русия.