Хора с надупчени от куршуми тела, с прерязани гърла и отразяни крайници - невъобразими жестокости, извършени от американски войници по време на войната във Виетнам. На 16 март 1968 година американски отряд прониква в гъсто населен район в Южен Виетнам. Поръчението му: да ликвидира всички виетконгци в областта. Но американците не срещат никакви бойци, а само мирно цивилно население. И въпреки това задачата е изпълнена: избити са стотици жени, деца и възрастни мъже.

Американското командване потулва клането в Ми Лай и го представя като победа над комунистическите бунтовници. Година по-късно американската общественост все пак научава истината, след като журналистът Сиймор Хърш описва събитията. "Много от жертвите са били събирани на малки групички, след което са ги разстрелвали. Други са били захвърляни в един ров в края на селото, където впоследствие са ги ликвидирали. Десетки са били произволно избити в къщите им или в близост до домовете им. Някои от младите жени и момичета са били изнасилени, а след това убити", пише Хърш в един по-късен свой текст, публикуван през 1972 година в списание "Ню Йоркър". Така клането в Ми Лай се превръща в символ на зверствата, извършвани от американски войници при операции зад граница.

Само един осъден

Шест войници от въпросния отряд отговарят по-късно пред военен съд за деянията си в Ми Лай. Но само един от тях - лейтенант Уилям Кели-младши - е намерен за виновен. Получава доживотна присъда, от която обаче излежава само три години и половина.

По данни на виетнамското правителство, в Ми Лай и съседните села са избити общо 504 души. Днес техните имена са издълбани върху паметна плоча от черен мрамор, поставена на мястото на трагичните събития.

"В повечето случаи масови убийства се извършват по време на бойни действия. Но в Ми Лай не е имало никакво сражение. Войниците просто са вършили невиждани жестокости в едно мирно село", казва Сиймор Хърш в интервю за ДВ.

Никога повече?

След събитията в Ми Лай настъпват известни промени - всички военни операции са поставени под юридически надзор, казва историкът Фред Борч, който работи в правния отдел на американската армия. "През последните 50 години армията ангажира много юристи, които участват в планирането на военни операции на всички нива, така че командването вече получава правни консултации", обяснява Борч.

Сиймор Хърш обаче не смята, че армията е била реформирана в достатъчна степен. "Да, след Ми Лай не е имало други подобни трагедии. Но ние продължаваме да хвърляме бомби над далечни градове", казва журналистът и дава още един аргумент: Тръмп назначи за шеф на ЦРУ Джина Хаспъл. Навремето тя е ръководила в Тайланд затвор на ЦРУ, където очевидно са били извършвани изтезания.

Професор Хауърд Джонс, автор на книга за събитията в Ми Лай, настоява това клане да залегне в учебната програма на американската армия. "По време на първата война в Персийския залив един американски командир казал на войниците: "И никакъв Ми Лай повече!". Но знаем какво се случи по-късно в Афганистан и в иракския затвор Абу Гариб", казва Джонс.