Възгласите около изборната победа на Садик Кан отекнаха чак в Азия. В индонезийските профили на социалните мрежи например можеше да се прочете следният коментар: "Не е ли просто супер, че жителите на една западна метрополия избират за свой кмет мюсюлманин?". Събитието породи реакции и в САЩ, където кандидатът за президент Доналд Тръмп обяви, че планираната от него забрана за мюсюлмани да влизат на територията на САЩ, разбира се, нямало да важи за новия кмет на Лондон.

Ако съдим по тези реакции, то роденият в Лондон политик, чийто баща е шофьор на автобус от пакистански произход, има шанс да промени мирогледа на хората и да намали поне малко страхове и предразсъдъците спрямо другата култура и религия, ширещи се сред обществото. Много британци приемат изборната победа на Кан като доказателство за това, че в Лондон мирното съжителство между отделните религии отдавна е факт. Само че това, че на него сега му се отделя такова внимание именно заради религиозната му принадлежност, а не защото би бил успешен и компетентен кмет, говори точно за обратното.

Предизвикателствата пред Кан

Садик Кан е изправен пред множество предизвикателства. Така например той ще трябва да се заеме с острия недостиг на жилища в Лондон, както и с тежките проблеми в транспорта. Преди всичко обаче той ще играе централна роля в един социокултурен експеримент, който, както сме свикнали да казваме, би могъл да превърне света в едно по-добро място за живеене. Но би могъл да доведе и до точно обратното - да увеличи пропастта между Запада и "имигриралия" ислям.

Британските общини имат опит с управници мюсюлмани. Но той не е само положителен. В северния английски град Ротърхем например членове на градски съвети от южноазиатски произход в продължение на години са си затваряли очите пред организирана престъпна група от пакистанци, които изнасилвали и се гаврели с млади момичета. В лондонския квартал Тауър Хамлетс пък Лутфур Рахман се беше опитал да превърне този район на британската столица в един вид "Лондонистан" - чрез ходатайство за изграждането на джамии и мюсюлмански училища, което му коства поста на районен кмет.

Садик Кан, който по образование е адвокат и е бил министър на транспорта в последното лейбъристко правителство (на премиера Гордън Браун), се движи в друга политическа орбита. Особено след изборния си успех в Лондон, той вече е смятан за една от новите звезди на лейбъристите с потенциал да се развива. А това, че в предизборната кампания беше отделено толкова внимание на религиозната му принадлежност, се дължи на факта, че той самият е много свързан с религията си: Кан е вярващ мюсюлманин, който спазва забраната за алкохол и който признава, че ислямът е част от неговата идентичност. При встъпването си в длъжност той се закле в Корана. А по време на предизборната си кампания неведнъж е казвал, че "ислямските ценности" не противоречат на британските.

В миналото обаче това не винаги му се е удавало, както припомни неговият консервативен противник Зак Голдсмит. Кан се беше обявил срещу екстрадирането на ислямист, който по-късно беше осъден в САЩ за подпомагане на терористична организация. Други пък припомниха, че нерядко сме виждали Кан да участва в различни дискусионни форуми редом до отявлени фанатици и проповедници на омразата. "Той обаче никога не е бил екстремист", уверява Мааджид Наваз, ръководител на престижната британска фондация "Quilliam".

Лъч надежда

Преди две години Садик Кан гласува в Долната камара на парламента за легализирането на еднополовите бракове. Не е ясно дали тогава той е действал по собствени убеждения или под влиянието на неговата политическа фракция. Кан е известен и с това, че не приема разпространеното сред мюсюлманите схващане, че Западът е в основата на всяко зло. Именно това ни дава надежда.

Садик Кан би могъл да постигне неща, които един политик немюсюлманин никога не би могъл. Така например ако новият лондонски кмет припомни на мюсюлманите, че те имат важна мисия - да се борят срещу ислямския екстремизъм, то това би имало много по-голям ефект, отколкото ако един политик немюсюлманин стори същото. Кан би могъл да внесе прагматизъм и в дебата за носенето на бурки - като обясни на хората от своята вяра, че пълното забулване на тялото не отива на един отворен към света и разкрепостен град като Лондон. Садик Кан освен това отдавна критикува сегрегацията като явление. Сега той ще има възможност да направи нещо повече и по този въпрос.

Йохен Бухщайнер, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main