„Човекът, който измисли сделката с Турция за бежанците" - така германският вестник „Ди Цайт" нарече Гералд Кнаус, председател на берлинската неправителствена организация „Европейска инициатива за стабилност". Кнаус, който е живял и в България, през тези месеци активно обикаля различни европейски държави и се опитва да постигне максимално широк консенсус по няколко мерки за решаване на миграционния проблем. Неговият списък съдържа четири идеи. Първо: да се запази споразумението с Турция. Второ: молбите за политическо убежище да се обработват бързо и честно. Трето: преразпределяне на бежанците, така че да се намали тежестта, която пада върху граничните държави. И четвърто: опазване на европейските граници и правилна комуникационна политика към гражданите на ЕС.

Гералд Кнаус, който ще проведе редица срещи и в България, изнесе доклад на голямата конференция „България -10 години в ЕС и в навечерието на своето европредседателство", която се проведе в Берлин. Ето част от неговите констатации и отговори, дадени пред Дойче Веле.

Кнаус припомни колко е важно и занапред да функционира споразумението за бежанците, сключено с Турция, и в същото време да се прекрати масовото измиране на хора в Средиземно море. Според неговите наблюдения, поне в Германия Федералната служба за бежанците вече работи на високи обороти, а решенията за статута за кандидатите за убежище се взимат относително бързо.

„Хората, които получават убежище, не могат да останат завинаги"

„Проблемът обаче е в това, че хората с отхвърлени молби за убежище, въпреки това често остават в Германия. Ние просто не сме в състояние да постигнем споразумение със страните, от които те идват, защото тези страни нямат интерес да ги приемат обратно. Един пример: миналата година в Италия пристигнаха 100.000  души от шест западноафрикански страни, върнати бяха едва 260 души. Тъй че, де факто, в Европа остават всички, които успеят да се доберат дотук. Тоест, ние се нуждаем от споразумения със страните по произход."

Гералд Кнаус работи за намиране на общи европейски механизми за бързи процедури по молбите за политическо убежище в граничните държави, например Италия и Гърция, но също така и България. Но това е само първата половина от решението, казва той. Защото: „Ние трябва да гарантираме и още нещо. Хората, които получават убежище в тези държави, не могат всичките да останат там. Трябва да проведем нов дебат за възможностите на една европейска солидарност. Как ще стане това – засега не е ясно. Но явно трябва да се намерим различен вариант от досегашния на Европейската комисия, който не работи. Освен това е важно хората в държавите от ЕС да разберат за какво точно става дума. Защото в Унгария, например, според квотите на ЕК трябваше да бъдат настанени около 1000 бежанци, а унгарците останаха с впечатлението, че Германия иска да изпрати в Унгария стотици хиляди."

Четвъртата мярка в списъка на Кнаус е гарантиране на сигурността на европейските граници. Без такава сигурност не може да има обща европейска миграционна политика, убеден е експертът.

„ЕС трябва да демонстрира пред хората, че Европа може да пази границите си, без да се отказва от законите си за даване на политическо убежище. Това е много важно. Ако ЕС не успее от една страна да тури край на трагедията в Средиземно море, където масово гинат хора или пък се разколебае принципът ѝ да дава убежище на хора, които са преследвани, подлагани на изтезания или животът им е в опасност, това само ще окрили популистите и ще потвърди тезата им, че ЕС е слаб. Общността ще успее да докаже противното  само ако държави като Германия, Австрия, Холандия и Швеция окажат сериозна помощ на граничните държави Италия, Гърция, а и България. Това е голямото предизвикателство и за българското европредседателство. Скоро ще водя разговори по въпроса в София и много се надявам, че България ще успее да вкара този проблем в правилния коловоз", казва Гералд Кнаус.

Като председател на берлинската неправителствена организация „Европейска инициатива за стабилност" той посещава редица страни – наскоро е бил например в Швейцария и Гърция, предстои и посещение в България:

„И България има интерес да се реши миграционният проблем"

„В България ще имам срещи с различни хора и организации, включително и в министерствата, които се занимават с бъдещето на Дъблинските споразумения, с граничната политика и с политическото убежище. С всички наши събеседници - независимо дали са в Стокхолм, в Атина или в София – ние обсъждаме един и същи въпрос: Как тази политика може да бъде успешна? Успех означава на първо място да работи споразумението между ЕС и Турция за бежанците. На второ – кандидатите за политическо убежище да бъдат третирани хуманно и да се опазва човешкото им достойнство в средиземноморските страни, където да им се осигурят справедливи и бързи процедури по разглеждане на молбите за убежище. В момента това все още не е така. По време на своето европредседателство България може да даде изключително важен принос за решаването на тези проблеми: Дъблин, политическото убежище, а и преразпределянето на бежанците. България граничи с Гърция и със Западните балкани и сама е засегната от проблема. С тези страни България има един важен общ интерес: да не избухва нова бежанска криза в Югоизточна Европа. България има връзки и с Турция и на фона на всичко това се намира в една нелоша позиция. В сътрудничество с Германия и с други страни София е в състояние да изработи предложения, с чиято помощ през следващите месеци ЕС да „произвежда" не само тревожните новинарски заглавия, че държавите-членки не могат да се споразумеят. И че няма нито принципи, нито инструменти, които ще направят възможна една обща гранична и бежанска политика на ЕС. Точно в това отношение България може да даде своя принос."