От 12 години Биргит Густке страда от нелечима болест. „Едно време спортувах редовно, участвала съм и в маратонско бягане, а днес една 20-минутна разходка ме изтощава толкова силно, че през целия останал ден оставам на легло", казва тя. 

Симптомите на тази болест са разнообразни. Най-ежедневни дейности водят засегнатите до пълно изтощение и дори почивката не им носи облекчение. Всичко това е придружено често и от нарушена способност за концентрация, повишена светло- и шумочувствителност, променени усещания за температура, както и стомашно-чревни оплаквания и хронични болки по цялото тяло.

Много повече от бърнаут

Името на тази болест е миалгичен енцефаломиелит – наричат го още „Синдром на хроничната умора". Заболелите от нея са физически и психически напълно изтощени, а имунната им система е претоварена.

Близо 17 милиона души в света имат тази болест. В Германия от нея страдат около 300 000 души, но се предполага, че реалният брой на засегнатите е значително по-голям, защото диагностицирането на болестта е твърде сложно. Учените не са единодушни и по отношение на причините за заболяването.

Синдромът на хроничната умора е болест на модерното общество. СЗО класифицира заболяването като неврологично. Особено застрашени от нея са перфекционисти – хора, които имат високи изисквания към себе си и са готови да работят без почивка, за да постигнат определена цел.

Причинителите

В много случаи „Синдромът на хроничната умора" се „отключва" след друго заболяване – например херпес зостер или тежък грип. Освен от вируси, болестта в някои случаи може да бъде предизвикана и от токсични вещества или от генетично намалена ефективност на имунната система.

Най-коварното при тази болест е постоянната неизвестност кога точно ще се стигне до пълен физически срив. „В състояние на пристъп, човек е толкова слаб, че не може нищо, освен да лежи", казва Биргит. В подобни ситуации се налагало мъжът ѝ да я храни и мие.

Пристъпите са с различна честота и времетраене. При някои пълното физическо изтощение трае половин до един час, при други – дни, месеци, дори години.

Научните изследвания на невролозите са показали, че повечето от болните на практика нямат почти никаква фаза на дълбок сън, а това се отразява драстично на човешкия организъм. „Лишаването от сън е било използвано като метод за изтезаване на затворниците от Гуантанамо", припомня германският лекар Михаел Щарк, ръководител на хамбургския Институт за поведенческа терапия и изследвания на стреса.

В резултат на безсънието пациентите се намират в състояние на постоянна преумора и вече не са способни да преодолеят това изтощение.

Нелечима болест

Вирусологът Бупеш Прусти от Института по вирусология и имунобиология във Вюрцбург застъпва хипотезата, че причинители на Синдрома на хроничната умора са херпесни вируси като HHV-6  или вируса на Епщайн-Бар (HHV-4). Тези вируси произвеждат определени видове протеини, които деформират структурата на митохондриите. А митохондриите на клетките отговарят за производството на енергия.

Прусти и неговият екип се надяват да разработят медикамент, който да противодейства на нарушения енергиен механизъм в засегнатите клетки. Дотогава обаче може да измине още доста време. Заболяването засега се смята за нелечимо. Германските здравно-осигурителни каси засега не плащат терапия и лечение за страдащи от „Синдрома на хроничната умора", освен ако засегнатите от него не са получили степен на инвалидност.