"Подарък за Русия, Иран и "Ислямска държава" - така бе определено решението за изтегляне на американските войски от Сирия от някои наблюдатели. И това донякъде е вярно - най-малкото що се отнася до Русия.

Борбата срещу САЩ

Когато през септември 2015 г. Владимир Путин изпрати войски в Сирия, спасяването на режима на Башар Асад не бе единствената му цел. Той всъщност искаше да докаже, че може - както смяташе - да спре глобалната стратегия на САЩ за смяна на неудобните за американците режими. Всичко останало  - руското военно присъствие в източното Средиземноморие, тестването на нови оръжейни системи или доказването на малцината съюзници, че на Москва може да се разчита, бе от второстепенно значение.

В Сирия Путин не се бореше толкова с враговете на Асад, колкото с Вашингтон. Съпротивата на бившия американски президент Барак Обама да се включи пряко в конфликта помогна на руския лидер да се утвърди като посредник в Близкия изток, и то с минимални усилия. След повече от две десетилетия отсъствие Русия под управлението на Путин се завърна в региона.

Т.е. от една страна изтеглянето на американските войски от Северна Сирия е победа за Путин. От друга страна САЩ все пак бяха външен партньор в разговорите с Русия в регион, в който всеки е против всеки.

Сложните връзки с Иран, Израел, Саудитска Арабия и Турция

Иранският режим, който официално е основният съюзник на Москва в Сирия, изпитва дълбоко недоверие към Русия. Техеран не харесва близките отношения на Путин с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Иранците предполагат, че ако Израел предприеме военна операция срещу тях, Кремъл едва ли ще го възпре. Не им харесва и фактът, че заради присъствието на Путин в Сирия Асад може да се дистанцира от Техеран, ако пожелае.

Израел на свой ред не одобрява тесните връзки на Русия с Иран, включително заради оръжейните сделки, меката позиция на Москва спрямо иранската ядрена програма и защитата на Иран от страна на Русия пред международните организации като ООН. По-голямата част от израелската общественост възприема Путин като радетел за интересите на Иран. Същевременно трябва да се има предвид, че Израел има огромно политическо и дипломатическо влияние във Вашингтон, на което Путин никога няма да може да се противопостави.

Саудитците, които наскоро приеха руския лидер в Рияд, гледат на новозавързания редовен контакт с Кремъл като на полезно средство за намаляване на зависимостта от Вашингтон. Освен това възприемат като смъртен враг руския съюзник Иран. Една част от "ухажването" на Путин, предприето от престолонаследника Мохамед бин Салман, е в опит да отслаби връзките между Москва и Техеран. На руския президент това явно му харесва, защото увеличава престижа му.  А Путин се интересува от сближаването с Рияд и заради неговото определящо влияние в Организацията на страните-износителки на петрол. Но няма намерение да избира между Иран и Саудитска Арабия, ако се стигне до конфликт между двете страни.

Към момента най-надеждният партньор на Русия в региона е Реджеп Тайип Ердоган. Путин харесва факта, че по време на неговото управление Турция се превърна в очите на мнозина в най-слабия член на НАТО. За Москва много малко неща са по-важни от това да отслаби Пакта. През юли Ердоган удържа на решението си да купи противоракетната система С-400 от Русия, въпреки възраженията на Вашингтон. Ердоган без съмнение оценява и мълчаливото съгласие на Путин по отношение на продължаващата офанзива срещу кюрдите. Но дали Москва ще се застъпи за него, ако САЩ (и особено Конгресът) решат да окажат реален натиск върху Турция? Аз лично се съмнявам.

Какъв е възможният изход?

Би трябвало да се има предвид и мнението на руските граждани, на които авантюрите във външната политика на Путин вече им идват в повече. При положение, че реалните доходи на руснаците продължават да падат пета поредна година, 55 процента от тях искат сирийската операция да приключи възможно най-скоро, сочат проучванията на мненията.

Путин е запознат с промените в общественото настроение. Той се подготвя за предстоящия сложен политически преход, когато четвъртият му президентски мандат изтече през 2024-а или дори по-рано. При тези обстоятелства като че ли звучи по-добре да се обяви победа и да се напусне Сирия, отколкото да се сключват множество "целеви съюзи“, всеки от които носи сериозен риск. Но дали режимът на Асад ще оцелее без руска подкрепа? Какво ще се случи с военните бази на Русия, ако регионът бъде въвлечен във война?

След като преди четири години успя лесно да навлезе в Близкия изток, сега на Путин може да му бъде много по-трудно да се измъкне оттам, запазвайки придобивките си. "Подаръкът" на Тръмп в крайна сметка може да се окаже доста коварен.