На 11 март 1938-ма Курт Шушниг произнася последното си радиообръщение като австрийски канцлер. Завършва с думите: "Бог да пази Австрия". Хитлер е поставил на Австрия ултиматум: или правителството подава оставка, или германските войски окупират страната. Австрийските управляващи са наясно, че съпротивата е напълно безсмислена.

На следващия ден, 12 март, настъпва краят на държавата Австрия - войските на Вермахта навлизат в страната още в ранни зори. Привечер границата преминава и Хитлер - пристига в град Браунау, където е роден през 1889 година. Никой не оказва съпротива. Дори напротив - хората ликуват.

Жертва или съучастник?

Основният въпрос, който от края на войната насам вълнува историците не само в Австрия, но и извън нея, е дали т. нар. аншлус - присъединяването на алпийската република към Германския райх, става по принуда или доброволно. Дали Австрия е жертва или съучастник?

Австриецът от еврейски произход Ари Рат, който през 1938-ма е на 13 години, си спомня много добре събитията от 12 март: "Двамата с брат ми тръгнахме да посетим баба - искахме да видим дали всичко е наред. Знамената с пречупени кръстове, които се вееха навсякъде, не ни учудиха толкова, но бяхме шокирани от факта, че цялата виенска полиция вече имаше ленти с пречупени кръстове. Това няма как да не е било подготвено".

Месец по-рано - на 12 февруари 1938-ма, Хитлер диктува на австрийския канцлер Шушниг споразумение, съгласно което Зайс-Инкварт, сподвижник на фюрера, става вътрешен министър на Австрия и така поема контрола над полицията. Освен това Хитлер прокарва отмяна на валидната по това време в Австрия забрана на Националсоциалистическа работническа партия на Германия. Това окончателно проправя пътя към аншлуса - още повече, че австрийските националсоциалисти отдавна са проникнали в изпълнителната власт и администрацията.

Масова радост във Виена

Ден след навлизането на Вермахта в Австрия излиза законът за "Обединението на Австрия с Германския райх", подписан от Хитлер. Два дни по-късно на един от виенските площади е организирано масово тържество, в което участват над 250 000 души. Пред тях Хитлер изтъква съдбовната връзка между Германия и Австрия, общата им история и мисия. Фюрерът посочва и общия враг - той се намира в комунистическия Изток.

За присъединяването на Австрия към Германия Хитлер не търси одобрението на парламента, а оставя австрийския народ да гласува на референдум. 99,7 от гласувалите са "за" - резултат, постигнат по характерния за националсоциализма начин: с пропаганда и терор. Същевременно не бива да се забравя, че след разпада на Хабсбургската империя през 1918-та патриотизмът на австрийците е много слабо изявен, а широки слоеве от населението се стремят към обединение с Германския райх.

Сложното отношение към миналото

Още в годините на войната съюзниците се занимават с ролята и съдбата на Австрия във времената на нацизма. През 1943 г. външните министри на Съединените щати, Великобритания и СССР излизат с декларация, в която е записано, че "Австрия е първата свободна страна, станала жертва на хитлеровата агресия". Именно на тази основа се базира т. нар. "теза за жертвата", която след войната е възприета като австрийска държавна позиция. "Прехвърлянето на цялата отговорност върху Германия е важна опора за развитието на самостоятелно национално съзнание", казва в тази връзка историкът Оливер Ратколб.

В края на 70-те години на миналия век обаче тази теза търпи промяна - оттогава насам австрийските историци масово поддържат становището, че аншлусът е подготвен отвътре.

Автор: Б. Гьорц, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел