Изборите за Конгрес нямат пряко влияние върху Белия дом, но на тях се гледа като на своеобразен референдум за популярността на президента. А тя пострада доста през последните няколко месеца. 73% от американците са недоволни от управлението на Обама - нагласа, която бе умело използвана от републиканците в тяхната изключително агресивна и отчасти грозна предизборна кампания. Но как се стигна до тази вълна на недоволство? Ето някои от възможните отговори:

Низ от неизпълнени обещания

През първата част от мандата си Обама се опита да върши всичко както трябва, но и всичко наведнъж - и веднага установи, че се е оплел във всички посоки. Консерваторите се гневят най-вече на здравната реформа, която смятат за недопустима намеса на държавата в личния им живот. А Обама не успя своевременно да овладее дебатите по темата. И сега трябва да осъзнае, че не е достатъчно просто да вършиш добро. Трябва също да умееш да му правиш реклама.

Дори неговите верни привърженици го упрекват, че е разположил неправилно приоритетите си. Вместо със здравната реформа, твърдят те, президентът е трябвало най-напред да се захване с икономиката. Всъщност той така и стори в самото начало на мандата си, после обаче правителството сякаш прекалено рано се оттегли, а конюнктурата още не беше набрала скорост. Икономическата криза в Европа също се отрази, броят на безработните продължи да нараства. Президентът твърде късно осъзна, че когато се чувстват зле, гражданите на САЩ винаги сочат с пръст Белия дом.

Обама ядоса своя твърд електорат и с лъкатушенето по въпроса дали гейовете в армията могат да карат службата си, без да прикриват своята сексуална ориентация. В предизборната борба той бе обещал, че ще премахне практиката, според която гейовете трябва да крият сексуалната си ориентация, ако искат да служат в армията. Той не изпълни не само това обещание. Лагерът в Гуантанамо също не беше закрит година след избирането на новия президент, каквото беше предизборното обещание.

Барак Обама подцени обаче най-вече едно обстоятелство: избирателите в цялата страна не се интересуват кой знае колко от така наречения „Вашингтон”. Преди две години той спечели от тази нагласа и обеща, че ще промени политиката в столицата. Но и това не стана. Пропастта между демократи и републиканци е по-дълбока от когато и да било преди. Време е вече Обама да изпълни обещанието си за надпартийност.

Вашингтон = Обама

Няма никакъв смисъл вината да се хвърля единствено върху републиканците, въпреки че напоследък те сякаш не се занимават с нищо друго, освен да казват „не”. Няма смисъл и да се обвинява за всичко предишното правителство, макар именно то да вкара страната в безпрецедентната криза. Всичко това е обаче минало. Когато се казва „Вашингтон”, всички разбират „Барак Обама”. И той самият болезнено го усети през вчерашния изборен ден.

И все пак ситуацията не е чак толкова отчайваща. Колкото и големи да са загубите на демократите, междинните избори не са генерална репетиция за президентския вот след две години. Подобни поражения са претърпявали вече и Роналд Рейгън, и Бил Клинтън. Така че, победата на републиканците не означава задължително поражение за Обама през 2012.

Автор: К. Бергман, С. Каникова / Редактор: А. Андреев