Заради публикуването на изследването си „22 юни“, посветено на германското нападение срещу СССР, съветският историк Александър Некрич е принуден да емигрира в САЩ, а книгата му е конфискувана и унищожена. В нея, както и в обширната студия на израелския историк Габриел Городецки „Фаталната самозаблуда - Сталин и нападението на Германия срещу СССР“, са анализирани редица малко известни факти за ролята на България и нейната дипломация в опитите да бъде избегната Втората световна война. Оказва се, че редица факти около краткотрайния съюз между Хитлер и Сталин са документирани именно чрез дипломатическата и разузнавателната кореспонденция между София и българските посолства в Москва и Берлин. На 15 юни 1939 година именно българският пълномощен министър в Берлин Първан Драганов получава от секретаря в съветското посолство Астахов разгърнат вариант на предложението на Сталин и Молотов до Хитлер и Рибентроп за дружба между двете държави, оформено два месеца по-късно в известния пакт „Молотов-Рибентроп“.

Посредническите мисии на София

Експертът по българо-германските отношения в БАН доц. Владимир Златарски оценява нарасналата дипломатическа активност на България в края на 1930-те и началото на 1940-те най-вече като резултат от това, че страната е излязла от изолацията след поражението през Първата световна война. През 1938 година по молба на Великобритания Борис Трети активно участва в посредническа мисия за мирно решаване на кризата между Чехословакия и Германия. Година по-късно, през май 1939 година, на свой ред и Берлин търси българското посредничество, за да сондира при какви условия съветското ръководство би се съгласило на договореност с Германия. „Москва установява, че такава договореност ще ѝ бъде изгодна и месец по-късно с посредничеството на Драганов предава на Берлин вижданията на Сталин и Молотов на каква база може да се постигне сближение между враждебно настроените един спрямо друг диктаторски режими", посочва Златарски.

Москва приключва преговорите с Лондон и Париж за създаване на антихитлеристки съюз и два месеца по-късно сензационният пакт между нацисткия и болшевишкия режим вече е факт. Ученият обяснява участието на България в двете посреднически мисии с усилията на страната да получи подкрепа от всички велики сили в опитите да си върне по мирен начин Южна Добруджа. Некрич и Гордецки подробно се спират на плановете на Сталин да се възползва максимално от подкрепата за тази българска кауза и да придърпа София към съветската орбита на влияние.

Как "Българският въпрос" скара Хитлер и Сталин

България използва противоречията между великите сили, за да си върне Южна Добруджа през септември 1940 година, отбелязват Некрич и Городецки. Опасенията на Хитлер, че София може да се огъне под натиска на Кремъл, го карат да притисне румънския диктатор Антонеску с цел да се форсират протаканите от Букурещ преговори със София по въпроса за Южна Добруджа. В същото време, след окупацията на Прибалтика и обширни части от Полша, Румъния и Финландия, Сталин и обкръжението му непрекъснато предявяват към германския си съюзник нови и нови претенции за разширяване на съветската сфера на влияние. По време на посещението си в Берлин на 12 и 13 ноември 1940 година Молотов изпълнява изричната инструкция на Сталин да настоява за решаването на „Българския въпрос“. Съветският емисар трябва се опита да убеди колегата си Рибентроп, че Русия и СССР винаги са получавали удари през Черно море, поради което България и Турция трябва да допуснат съветски военни бази на своя територия. До този момент Борис Трети държи на пълния български неутралитет в започналата война - София неколкократно отказва да се присъедини към оста Рим-Берлин-Токио. Историкът Владимир Златарски казва, че до дебаркирането на британски войски в Гърция в началото на 1941 година Хитлер се отнасял с разбиране към убедителните аргументи на цар Борис за българската позиция. Така че в Берлин Молотов получава мълчалив отказ и само ден след отпътуването му Хитлер представя пред генералитета детайлите на плана „Барбароса“.

Десетина дни след берлинската среща генералният секретар на съветското външно министерство Аркадий Соболев съобщава, че отива в Букурещ. Вместо това прави изненадваща визита в София. Успоредно с този недопустим ход шефът на Коминтерна Георги Димитров също действа далеч отвъд рамките на общоприетото. От Москва Димитров предварително изпраща във филиала си в София носените от Соболев нови съветските претенции за привличането на България в съветската зона като компенсация за дадените от Хитлер гаранции на Румъния. Исканията са разпечатани на десетки хиляди пропагандни листовки, които комунистическите активисти разпространяват из цялата страна. В крайна сметка повечето министри от кабинета на Богдан Филов научават именно от тези листовки за съветската оферта, която Соболев се опитва да наложи по време на поверителните си срещи с царя, премиера и външния министър. Отговорите на събеседниците му са категорични - България остава неутрална и отхвърля съветските предложения за пакт за ненападение, защото не се чувства застрашена. Опасността страната да сподели съдбата на прибалтийските републики временно е избегната.

Още един ключов сюжет с българско участие

Заключените в Москва български архиви биха могли да хвърлят светлина и върху още един ключов сюжет с българско участие. През юли 1941 Сталин и Берия предлагат да отстъпят на Германия обширни територии, за да бъде спрян светкавичният напредък на германските войски към Москва, обяснява професорът от Пловдивския университет Людмил Спасов. За посредник отново е избрана България, чието посолство в Москва по време на войната представлява интересите на Германия в СССР. Българският посланик и съветски шпионин Иван Стаменов приема задачата, но шифрограмите на българското посолство, които се следят от съветското разузнаване, не дават основание за извода, че мисията е изпълнена, посочва Спасов.