Моника Генц и до днес сънува кошмари: че водата извира от всички цепнатини на пода, че пред нея зее пропаст, а навсякъде наоколо е пълно с вода.

В нощта срещу 17 февруари 1962 година циклонът "Винсинет" се превръща в ураган и бушува със скорост от 130 км/ч из Северна Германия. По радиото се отправят предупреждения за опасността. Само че в Хамбург не ги възприемат сериозно, тъй като се споменава за възможно наводнение по бреговете на Северно море, без Хамбург да е назован изрично. Хората се чувстват спокойни, защитени от дигите - все пак последното тежко наводнение е било преди цели 107 години.

И Моника Генц не очаква положението да ескалира до такава степен - прибира се от среща с бъдещия си съпруг и когато стига до дома на родителите си, вижда, че водата вече е стигнала до върха на дигата. Заедно със съседите си тя успява да се спаси в една стара мелница, разположена в по-висока част на квартала.

"Оттам нататък ставаше все по-тихо"

"В началото всички викаха и плачеха, но постепенно ставаше все по-тихо", спомня си тя. Към 25 души прекарват нощта в мелницата. Едва на сутринта установяват какви са мащабите на катастрофата - водата е заляла почти всички диги и бентове, отнесла е къщи, изкоренила е дървета, разрушила е улици и железопътни линии.

Много райони са отцепени от външния свят, прекъснати са телефонните връзки и токът, около 100 000 души са блокирани от водните маси и се налага да бъдат евакуирани с хеликоптери. Някои така и не успяват да се върнат в домовете си.

Над 300 жертви, щети за близо 3 млрд. германски марки

С работата по спасяването на хората се заема министърът на вътрешните работи на провинция Долна Саксония - бъдещият канцлер на Германия Хелмут Шмит. Той нарежда със спасителните работи да бъдат натоварени и войници от Бундсевера. Идва и предложение за помощ от съюзниците - американските военни. Именно те доставят лодки и хеликоптери.

Войниците свалят към 20 000 души от покривите на къщите и от дърветата. По залятите с вода улици на Хамбург с лодки войниците разнасят храна, напитки, одеяла. В небето кръжат над 50 хеликоптера на Бундесвера и 25 хеликоптера на американската армия.

Водата спада едва няколко дни по-късно и чак тогава се разкриват истинските мащаби на катастрофата: починали са над 300 души, 75 000 са останали без дом, а общият размер на щетите е почти три милиарда германски марки.

Градът инвестира милиони за защита от наводнения

От 17 февруари 1962 нататък градът полага много по-големи грижи за защитата на населението от наводнение. Всички диги стават общинска собственост, а годишно в укрепването им и в увеличаването на тяхната височина се инвестират между 20 и 30 милиона евро.