"Това беше само началото. Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора".

Онова, което предрича Хайнрих Хайне преди повече от сто години в една от своите драми, се превръща в горчива истина по времето на националсоциализма. Изгарянията на книги през 1933, само месеци, след като Хитлер поема властта в Германия, поставя началото на гонения, които прокуждат стотици автори в изгнание, а на някои струват и живота. 

Почвата за това е подготвена от Министерството на пропагандата, ръководено от Йозеф Гьобелс, и от две враждуващи помежду си, но верни на режима студентски организации. „Държавата е превзета, но висшите училища – още не", гласи девизът на националсоциалистите през пролетта на 1933. И те получават подкрепа – тъкмо в университетите.

Неприличният флирт с режима

А и не само там. Александър Скипис – шеф на Борсовото сдружение на германската книжна търговия, съществувало още по времето на националсоциализма, казва пред ДВ следното: „Борсовото сдружение взима активно участие в изгарянията на книги по времето на националсоциализма. Изготвяни са били списъци с книги, давани са разпоредби на книжарниците да не продават определени произведения. В последна сметка става дума за подкрепа на нацисткия режим и идеите на нацистите". Заради очаквани финансови изгоди сдружението очевидно е ухажвало открито режима.

Споменатите списъци с книги са съдържали творби, обявявани за „негермански". Става дума предимно за еврейски автори, но и за редица други, които са били прекалено „леви", либерални, пацифистки или изобщо критични спрямо националсоциалистите – като Бертолд Брехт, Ерих Кестнер, Курт Тухолски, Хайнрих Ман, Алфред Дьоблин и мнозина други, които се оказват в „черните списъци" редом с учени като Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд. Общо близо 100 германски и около 40 чуждестранни автори – например Ърнест Хемингуей и Андре Жид – са били обявени за автори на „извратено изкуство".

Клади от книги

Централният акт по изгарянето на книги се извършва вечерта на 10 май 1933 на берлинския „Оперетен площад" – днешния "Бебелплац". Там са закарани над 20 000 книги. Присъстват 5000 студенти с факли и няколко десетки хиляди души публика, които стават свидетели как Гьобелс към полунощ обявява: „Свърши ерата на прекаления еврейски интелектуализъм (…)." 

Подпалването обаче се удава малко трудно под проливния берлински дъжд – огънят лумва чак след като пожарникарите се включили в разпалването, изливайки бензин.

Изгаряния на книги през онази вечер е имало не само в Берлин. Седмици преди и след това в редица германски университетски градове горят клади от всякакви трудове. При подбора на авторите и книгите за изгаряне е имало и някои изненади. Така например писателят Оскар Мария Граф с изненада установил, че не бил включен в списъка с книгите за изгаряне, които изобщо не го зарадвало. Точно обратното - понеже винаги се е стремял да пише истината, попитал властите защо не горят и негоите книги.

Някои писатели, като Томас Ман например, първоначално не са забранени, но по-късно влизат в списъка на вредните автори. Много от тях са принудени да напуснат страната. Други, които остават в Германия, попадат в затвора, трети биват направо екзекутирани, като Карл фон Осиецки и Ерих Мюзам.

"Провинциалните проститутки на литературата" 

Мястото на отхвърлените писатели заемат други, верни на режима автори. По техен адрес Курт Тухолски пише от изгнанието си в Швеция: „Ето ги как изпълзяха сега от дупките си малките провинциални проститутки на литературата (…) Ето че най-сетне те се отърваха от еврейската си конкуренция. Удари техният час!"

Критично настроеният автор Алфред Кер, който навреме успява да емигрира в Англия, пише, че с „акцията срещу негерманския дух" Хитлер е искал да накара всички творци да замлъкнат, „тъй като истинското изкуство изостря чувството за съвест, подсилва духа, изобличава полуистините и зове към най-висш хуманизъм".