1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Когато Джеймс Кук промени хода на историята

Мириам Уебър
30 август 2018

През 1768 година капитан Джеймс Кук тръгва на първото си плаване в южната част на Тихия океан. Тази и още две негови експедиции променят света из основи. Ето историята на прочутия британски откривател.

Джеймс Кук
Джеймс КукСнимка: imago

Годината е 1768. Британците са пленени от разказите за една земя, която се намира някъде в южната част на Тихия океан. В тайнственото Южно море, което по онова време е напълно непознато. Всички предполагат, че там съществува огромен континент.

По поръчка на британското адмиралтейство кралският картограф и откривател Джеймс Кук е назначен да ръководи експедиция в непознатите води. Официалната задача: да бъде изчислена орбитата на Венера между Слънцето и Земята с цел да се определи точното разстояние между Земята и Слънцето. Но истинската поръчка е друга: в писмо, което Джеймс Кук трябва да отвори чак в морето, е записана истинската причина за организирането на експедицията - откриването на загадъчния континент "Terra Australis" с цел присъединяване на нови територии към Британската империя.

В края на август 1768 година Джеймс Кук отплува с прочутия си кораб "Индевър". Не открива тайнствената "Южна земя", но достига бреговете на Огнена земя, Таити, Нова Зеландия и източното крайбрежие на Австралия, наричана навремето "Нова Холандия". Картографи, учени и художници, които са част от екипажа на "Индевър", препарират и изготвят рисунки на всяко непознато животно и растение. Самият Джеймс Кук картографира сушата и изработва удивително точни географски карти. С което на практика полага основите на последвалия британски колониализъм.

Корабът на Кук "Индевър"Снимка: picture-alliance/Mary Evans

Години наред на път

Въпреки че тази първа експедиция на Кук е много успешна, британската общественост не е доволна от резултата, тъй като мореплавателят не открива т.нар. "Южна земя". Затова през 1772 година Джеймс Кук потегля с два кораба на нова експедиция в южната част на Тихия океан. В продължение на три години кръстосва океана, открива и картографира нови острови, пресича три пъти Южния полярен кръг и успява да докаже, че в този регион наистина няма никаква "Южна земя" - има само вода, няколко острова и много лед в посока към Южния полюс.

Джеймс Кук се завръща в Англия като човек, който междувременно е придобил огромна популярност. Получава висок пост и става член на Royal Society. Но не се задържа дълго в родината си - само година по-късно потегля на нова експедиция. Този път иска да изследва Северозападния проток, който свързва Атлантическия и Тихия океан в северното Полярно море. Първоначално избира вече познатия маршрут - южното африканско крайбрежие, нос Добра Надежда, покрай Австралия, Нова Зеландия, Таити и след това на север. По пътя си Джеймс Кук се натъква в Тихия океан на много обитаеми острови, сред които и днешен Хавай, който кръщава "Сендуич" - в чест на британския министър на военноморския флот лорд Сендуич. На Хавай Кук и екипажът му са приети радушно. Твърди се дори, че местните го смятали за божество. Моряците също се наслаждават на престоя си - най-вече заради сексуалната освободеност на хавайските жени.

Тази карта на Нова Зеландия е рисувана от Джеймс КукСнимка: The British Library Board

Краят на Кук

Малко по-късно Джеймс Кук поема курс през Беринговия проток и достига до Северния ледовит океан. Но тъй като заради ледовете не може да продължи плаването, Кук поема курс обратно към Хавай, където иска да презимува. Постепенно обаче отношенията между чужденците и местните жители силно се влошават - моряците очевидно злоупотребяват с гостоприемството на коренното население. Кук и екипажът му си тръгват, но чупят мачта и са принудени да се върнат. Това окончателно срива образа му на божество сред островните жители. И когато хавайски бойци го провокират, Кук започва да стреля на посоки, след което е жестоко убит.

14 февруари 1779 година: убийството на КукСнимка: public domain

Джеймс Кук е възвеличаван за своите открития. Но за коренното население неговите експедиции означават само едно: край на свободата и на правото им на самоопределение. Защото с последвалия колониализъм започва преследването и прокуждането на коренното население в южната част на Тихия океан.

Всяка година на 26 януари Австралия чества деня, на който през 1788 година пристигат първите британски заселници - около 700 престъпници, принудително заточени на края на света. Именно тази дата е националният празник на Австралия. Но не и за коренното население, което нарича този ден "Ден на инвазията". Денят, в който започва господството на "белия човек".

Австралийските аборигени се противопоставят остро и на общоприетия факт, че Джеймс Кук е открил Австралия. Все пак те са обитавали континента хиляди години преди Кук да стъпи там.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ