Когато животните скърбят
Когато животните скърбят
И те тъгуват, когато почине техен близък: горилите разнасят с дни мъртвите си бебета, някои кучета стоят с години до гроба на стопанина си, а гарваните престават да се хранят. Hяколко сърцераздирателни сцени:
Неразделни
Тази женска горила от зоопарка в Мюнстер не могла да се примири със смъртта на бебето си. В продължение на дни тя разнасяла със себе си трупа на Клаудио и не допускала никой да припари до него. За човекоподобните маймуни това поведение не е необичайно - в продължение на седмици те отказват да се разделят с умрелите си рожби, нищо че телата им междувременно почти са се мумифицирали.
Почетна стража
Неслучайно хората говорят за "слонска памет": тези животни са известни с това, че изразяват скръбта си по мъртвите особено дълго и интензивно. Почине ли някой слон, цялото стадо застава на почетна стража край трупа му. Дори и слонове от чужди стада идват да си вземат "последно сбогом".
Гарваново погребение
Гарваните реагират изключително емоционално при смъртта на себеподобен. Със специални звуци те привикват останалите, събират се около трупа на птицата и за известно време престават да се хранят. Гъските, както и редица пойни птици, които обикновено живеят моногамно, тъгуват по изгубения си партньор особено дълго. Някои от тях отказват да се хранят и също умират.
Муши и Миши
Животните понякога тъгуват и по свои другари от съвсем друг вид - както в случая с котката Муши от Берлинския зоопарк. Тя била близка приятелка с мечката Миши. Когато мечката умряла, малката й приятелка не искала да напусне мечото леговище и не преставала сърцераздирателно да мяука.
Край гроба на любимия човек
Всеки човек, който загуби любимото си куче, дълго тъгува по него. Същото обаче важи и за кучетата, разделили се с любимия си стопанин. Тази немска овчарка в продължение на години стояла край гроба на своя стопанин в аржентинския град Виля Карлос Пас.
Пощенето като успокоение
Когато някой близък другар умре, павианите демонстрират симптоми на силен стрес. Учените са установили, че в кръвта им бързо се покачва нивото на хормона на стреса. За да преодолеят това напрежение, животните търсят близост със себеподобни или се посвещават на успокоителни ритуали като пощенето.
Морска раздяла
Акулите, делфините и други морски животни често тъгуват дни наред по своите починали деца като ги носят със себе си – задача, която във водна среда не е никак лесна. Учените наблюдавали как майки дълго време се опитвали да балансират с трупа, побутвайки го с носа си. При всяко потъване на тялото, майките също се потапяли надолу.
Трогателната любов на Хачико
Историята на Хачико дори е увековечена във филм: всеки ден това японско куче идвало да посреща в един и същи час влака, с който обикновено се прибирал починалият му вече господар. И така в продължение на 10 години.