При тригодишните Кевин и Жаклин от панелния блок в Бохум вероятността да развият психично заболяване е много по-голяма, отколкото при връстниците им Леа-Софи и Максимилиан от еднофамилната къща в центъра на Хамбург. Така звучи едно от клишетата, свързани с класовите различия в германското общество. Реалността обаче го потвърждава: 32% от децата, които развиват някакъв вид психично разстройство, произхождат от семейства с ниски доходи и слабо образовани родители, които обитават предимно жилища в крайните квартали на германските градове. Докато при децата, чиито родители са високо образовани и печелят добре, склонността към психични заболявания се среща доста по-рядко - едва 16% от тези деца заболяват от някакъв вид психично разстройство.

Как да се помогне на тези деца?

Тези цифри плашат специалистите. “Когато дадено семейство среща някакъв вид трудности - независимо дали става въпрос за финансови проблеми, криза в отношенията или пък за някакво психическо отклонение при родителите, това неминуемо се пренася и върху децата“, обяснява генералният секретар на германския Съюз за детска медицина Карл-Йозеф Есер. Според него ситуацията в Германия е драматична, тъй като броят на децата, при които се установяват проблеми, причинени по един или друг начин от семейната среда, става все по-голям.

Въпросът е как да се помогне на тези деца. Експертите са убедени, че в случая най-важна е превенцията. Германските здравни каси препоръчват от най-ранна детска възраст да се провеждат редовни прегледи, при които да се наблюдава както физическото, така и менталното развитие на детето. В много от германските провинции те са дори задължителни. “В рамките на тези прегледи се опитваме да открием навреме проблемите, да ги обсъдим с родителите и да предложим помощ за решаването им. В зависимост от случая предлагаме например курсове по психомоторика, посещения при логопед, семейна терапия или пък специална помощ за родителите“, казва Карл-Йозеф Есер.

Експертът от Съюза за детска медицина твърди, че децата от трудни семейства страдат особено често от отклонения в развитието. “Те например прохождат много по-късно или пък имат отклонения в социалното поведение и психическото развитие“, посочва той и допълва: “Много от тези деца са или прекалено агресивни, или пък прекалено тихи. Наднорменото тегло също е често срещан проблем при тях, защото родителите им просто не се интересуват от неща като здравословното хранене. Освен това при децата от трудни семейства много по-често се установява липса на тъй важните витамин Д и желязо“.

“Проблемът е, че дълго време в Германия не се подхождаше достатъчно сериозно към медицинските прегледи през първите три години след раждането на детето. А те са от голямо значение за по-нататъшното развитие“, казва ръководителката на Националния германски център за ранна помощ Мехтхилд Паул. Според нея в този период от детството е особено важно различните институции, които предлагат някакъв вид помощ на семействата, да поддържат постоянна и тясна връзка помежду си. “Важно е всички участници в процеса на лечение да обменят информация и да предлагат на засегнатите деца и семейства именно тези курсове, които са най-подходящи за тях, а не просто това, което се съдържа в актуалната им програма“, изтъква тя.

В бъдеще Националният център ще се грижи за по-добрата координация на различните проекти в тази сфера, както и за уеднаквяването на тези структури в цялата страна. До 2015-та година германското правителство възнамерява да отдели за тази цел общо 177 милиона евро.

В много германски общини от години насам вървят редица успешни проекти в помощ на семействата, изпаднали в затруднение. Така например младите родители имат възможността да се възползват безплатно от услугите на акушерки, които в рамките на една година след раждането на детето ги посещават редовно у дома. На някои места пък семействата получават подкрепа от доброволци, т.нар. кръстници на семействата. За съжаление този вид помощ все още не е разпространен из цяла Германия, тъй като липсват достатъчно финансови средства.

Бездействие с фатални последици

“Ако родителите и децата не получат в трудни моменти нужната им подкрепа, последиците за тях, а и за цялото общество могат да бъдат фатални“, подчертава Карл-Йозеф Есер. “Така например е много вероятно засегнатите деца да не са в състояние да завършат редовно училище. В такъв случай те трябва да бъдат преместени в специално учебно заведение за проблемни деца, което в крайна сметка излиза на държавата много по-скъпо от превенцията“, казва Есер.

Според едно изследване на Националния център за ранна помощ, бездействието на държавата по отношение на децата от трудни семейства може да струва 60 пъти повече, отколкото превенцията. Казано с други думи: всяко едно евро, което се инвестира в превенция, пести по-късно на държавата цели 60 евро. Мехтхилд Паул предупреждава обаче, че държавата и институциите не бива да мислят само за финансовата страна на въпроса. “Важно е не колко пари ще икономиса държавата, а колко мъки ще бъдат спестени на тези деца и техните родители“, казва тя.