17 юни 1953 година: още в 7 часа сутринта на площада в берлинския квартал Фридрихсхайн са се събрали вече 10 хиляди души. Всички те са изпълнени с надеждата, че ако гласовете им бъдат чути, ще успеят да променят хода на историята.

17 юни 1953-та наистина остава в историята - като деня на народното въстание в ГДР. Конкретният повод за бунта е лошото заплащане на труда. Но всъщност става дума за много повече.

Гонения, репресии, унижения

Осем години след края на Втората световна война снабдяването с основни хранителни продукти вече не е гарантирано. В началото на 1953-та са одържавени стотици селски стопанства, ресторанти и хотели. Членовете на църковните общности са подложени на гонения, стотици хора са арестувани по напълно несъстоятелни обвинения. Един пекар например е осъден на три години и половина затвор, защото занесъл вкъщи десет кифли...

Изведнъж обаче настъпва обрат. На 5 март 1953-та умира Сталин и новото съветско ръководство дава указания на върхушката в ГДР да отмени всички досегашни мерки. Дали се радват хората? Точно обратното - гневят се на политическия произвол. Още повече, че една от мерките така и не бива отменена - повишението на трудовите норми без паралелно увеличаване на заплащането.

Основното искане на излезлите на протест берлинчани е именно отмяна на завишените трудови норми. Постепенно от това настояване произлизат и политически искания. Дори когато от министерството на финансите уверяват, че ще отменят високите норми, протестите не секват. Демонстрантите искат оставка на правителството, свободни избори и обединение на двете германски държави.

Страхът от Трета световна война

"Площад Щраусберг беше почернял от хора", си спомня днес един от участниците в демонстрацията на 17 юни 1953-та. Около обед протестиращите вече са към 150 000 души. И точно тогава настъпват съветските войски. Стотици танкове окупират стратегическите точки. Границите със Западен Берлин са блокирани. В 13 часа в Източен Берлин е обявено извънредно положение. Първоначално войниците стрелят над главите на хората, но след това започват да се целят в тях - ранените са безчет, 14 души загиват. Западните съюзници не се намесват - страхът от Трета световна война е твърде голям. В рамките на броени часове въстанието е потушено. Арестувани са общо 15 000 граждани на ГДР. Някои от тях остават с години по затворите. "Отнеха ми три години от младостта", разказва Харди Фирл, който през 1953-та е на 21 години.

В гедерейските исторически документи 17 юни е вписан не като ден на въстание, а като ден на "фашистки преврат", провокиран от Запада. Както казва по този повод Харди Фирл - ако руснаците не се бяха намесили, щяхме да се обединим още тогава. За държавите от Съветския съюз, за Унгария, Чехословакия, Полша и другите, които по-късно се надигат, народното въстание в ГДР е лошо знамение - защото Съветският съюз показва недвусмислено, че е решен да отбранява господството си. Ако трябва - и с танкове.

Автор: С. Хофман, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел