Яростта и гневът могат да бъдат чисто спонтанна проява. Но така също и добре обмислена постъпка в отговор на някакво предизвикателство. Примери за това - колкото щете в историята и традициите.

Това, което ни кара да избухваме емоционално, често се обуслява от чувства, свързани с определен светоглед или религиозна идеология. Същата картина наблюдаваме и сега около протестите в арабския свят срещу скандалното видео за пророка Мохамед. Съзнателно или не, демонстрантите се идентифицират с разбирането за исляма от 19-ти век.

Как ислямът се превърна в крепост?

В книгата си "Една по-различна история на исляма" Томас Бауер обяснява религиозното радикализиране при мюсюлманите със западния империализъм. Когато в началото на 19-ти век французите завладяват Алжир, Ливан и Сирия, а британците - Египет и Палестина, те подчиняват регионите не само политически, но и културно. Тогава техният мироглед им позволява да третират местното население в завоюваните територии като хора втора категория. "При новите обстоятелства ислямските религиозни учени превръщат религията в догматична крепост, а свободното тълкуване, което дотогава тя е позволявала, в строги идеологически предписания", пише Бауер. Така ислямът като религия се втвърдява.

Това втвърдяване има отражения и извън религията. Така напр. ислямското правораздаване, шериатът, обединява религиозни и правни категории, обяснява социологът Вернер Гепхард. "Типично за западното право е да се разграничава от религията. В ислямските традиции с понятието шериат са свързани не само религиозни и правни норми, но и такива, обуславящи ежедневието", казва той. По този начин шериатът се превръща в идеологическа система, която претендира да определя всички аспекти на живота. Властта си шериатът черпи от това, че се позовавал на Божието откровение. "Това означава обвързване с духовното, религиозното. Ако човек обаче чете шериата като юрист, ще види, че става дума за подчиняване на волята и създаване на тоталитарен обществен ред", казва Гепхард.

Избор между чума и холера

Догматичното тълкуване на Корана, което се преподава в известния Каирски университет, оказва голямо влияние върху много мюсюлмани. Малцина са онези, които се противопоставят на религиозните ислямски догми. Един от тях е сирийският философ Задик ал-Азм. "В Близкия изток изборът е между военните и ислямистите", казва той. Според него в условията на вонена хунта човек поне може да издига глас за премахването на военното положение. Но кой би се осмелил в една религиозна държава да вдига ръка срещу Божиите закони, пита ал-Азам.

Автор: К. Книп, К. Цанев/Редактор: Е. Лилов