Пицария като в Италия. Насред Пхенян. За това е мечтаел Ким Чен Ир. Севернокорейският диктатор, който приживе става известен със страстта си към изисканата кухня, е обожавал пица. Толкова много обичал италианското национално ястие, че искал на всяка цена да го внесе в родината си. Така в Северна Корея врати отваря първата пицария. "Milky Way" е заведение за елитите - далеч от мрачната севернокорейска действителност, далеч от вездесъщите бедност и глад.

Диктаторът следял всичко със зорко око: съставките за пиците били доставяни директно от Италия. А готвачите били изпращани на кулинарни курсове в Рим и Неапол, за да научат на място как се приготвя истинска пица.

"Луди по всичко, което идва от чужбина"

Излизащият в Япония вестник на живеещи в изгнание севернокорейци "Choson Sinbo" е първото издание, което през 2009 информира за откриването на пицарията. Новината бързо се разпространява, след като медии от всички краища на света препечатват съобщението. Прочита го и южнокорейският творец Хуанг Ким. И остава силно впечатлен. "Стори ми се много странно, защото достъпът до чужди културни влияния в Северна Корея е силно ограничен и строго регламентиран - поне що се отнася до обикновените хора", казва той. И добавя: "Но както знаем, политическото ръководство се ползва с привилегии. И така в Северна Корея изведнъж се появи пицария, в която обаче можеха да се хранят само малцина. Обикновеният народ нямаше достъп до тази храна".

Южнокорейският творец не престава да мисли за тази история. И изведнъж му хрумва следната идея: да направи поредица от кратки филми, които по някакъв начин да изпрати на севернокорейските си съседи. Така възниква проектът "Pizzas for the people" - кратки филмчета, които засягат най-различни теми. "Идеята беше в леко сатиричен тон да покажем на севернокорейците западния начин на живот", разказва Хуанг Ким. В отделните епизоди се разказва например за Коледа или за корейската поп музика. И, разбира се, за италианската пица.

"За да не ви се налага да чакате месеци наред за свободна маса в "Milky Way", ето как да си приготвите вкусна пица в домашни условия", казва млада актриса в епизода, посветен на пицата. И обяснява какви продукти са необходими. "Ние в Корея нямаме от тези големи чушки, които се продават в Европа, но вие можете да ползвате малките. И с тях става. Иначе ви трябват още: домати, царевица и салам. И, разбира се, кашкавал. Знам, че кашкавал трудно се намира, та затова бихте могли да използвате тофу. Тестото можете да разточите с празна бутилка от ракия. После подреждате нарязаните продукти отгоре, слагате пицата във фурната - и готово", обяснява жената.

Нима хората в Северна Корея се интересуват от подобен филм? Нима си нямат далеч по-сериозни проблеми? И Хуанг Ким си задава тези въпроси, преди да се захване с филмовия си проект. И затова се обръща за съвет към севернокорейци, живеещи в изгнание. "Попитах ги дали моята идея ще се приеме добре в Северна Корея. Всички ме увериха, че хората със сигурност ще проявят интерес. Били луди по всичко, което идва от чужбина."

Глад за култура. И за пица.

На черния пазар в Северна Корея се продават безброй DVD-та с филми или сапунки от чужбина - най-вече от Южна Корея. Човек може да си купи на черно и книги или дискове с музика. "Всички тези продукти са много търсени", казва Ким и добавя: "Макар и да нямат с какво да живеят, много севернокорейци се опитват да спестят малко пари, за да си купят дискове. Бих го нарекъл глад за култура".

Хуанг Ким завършва проекта си през 2010 година. Прави 500 копия и ги предава на трафиканти, които на свой ред ги разпространяват в Северна Корея.

"Обществена тайна е, че контрабандата процъфтява. По този начин в Северна Корея постоянно влизат стоки и пари. Това, разбира се, е забранено, но севернокорейското ръководство си затваря очите, защото се отразява добре на икономиката", казва Хуанг Ким и обяснява: "Не продадох дисковете на трафикантите, а просто им ги дадох и им казах сами да решат дали ще ги продават или ще ги раздават безплатно на хората. Не знам какво се е случило, някои от трафикантите сигурно са взимали пари за филмите".

Хуанг Ким не знае и колко севернокорейци са гледали неговите филми. Но трафикантите са му казали, че са раздали всичките 500 диска. Донесли са и доказателство: "Показаха ми писма от хора, които са гледали видеото и след това действително са си приготвили пица. Имаше даже и снимки", разказва Ким.