В онзи слънчев следобед в двореца Цецилиенхоф в Потсдам пристигат лидерите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция. В сградата, построена в стила на английско селско имение, ужасите на Втората световна война сякаш отекват само отдалеч: в Европа войната вече е приключила - с капитулацията на Германия на 8 май 1945 година. Няколко седмици по-късно - на 17 юли 1945 г., в двореца Цецилиенхоф започва т.нар. Потсдамска конференция, на която се решава съдбата на победена Германия - и по-точно става дума за нейната денацификация, демилитаризация и демократизация.

Американският президент Хари Труман, британският премиер Уинстън Чърчил и съветският лидер Йосиф Сталин решават да положат основите на новия европейски ред тъкмо на германска земя, а над всичко стоят два принципни въпроса: какво да се направи с една страна, която е хвърлила света в неизразимо страдание, и как трите страни победителки да наложат собствените си интереси.

По-късно Труман заявява по американското радио, че договореностите от Потсдам са имали за цел "да бъде заличен нацизмът, а с него и германската военна индустрия, германската армия заедно с генералния щаб и неговите милитаристични традиции". А най-важната цел на репарациите била да се изземе от Германия "всичко, което би могло да послужи за подготовката на нова война".

"Германия фактически вече не съществува"

Преговорите на т.нар. голяма тройка започват в 17 часа в залата за приеми на двореца Цецилиенхоф. Делегациите на страните победителки заемат място на огромна кръгла маса, изработена от руснаците специално за срещата. Но разговорите потръгват трудно. Още в самото начало Чърчил пита какво точно трябва да се разбира под Германия, като с този въпрос визира географското и политическото устройство на територията ѝ. По време на дискусиите по тази централна тема става дума не просто за интереса на съюзниците да ограничат германските граници до положението преди завоевателните походи на Хитлер, но и за това колко големи да са окупационните зони на страните победителки. От което зависи и влиянието им в сърцето на Западна Европа.

Съдържанието на разговорите е реконструирано впоследствие въз основа на американски протоколи и на един руски документ. В началото Труман не иска или не може да разбере въпроса на Чърчил. Може би е изненадан, а може би иска да спечели време за добре аргументиран отговор. Във всеки случай американският президент се обръща към Сталин с думите:

Труман: Какво е мнението на съветската делегация по този въпрос?

Сталин: Германия е това, което е останало от нея след войната. Друга Германия няма. Австрия например вече не е част от Германия.

Труман: Защо не кажем - Германия с границите от 1937 година?

Сталин: Като изключим обаче онова, което изгуби през 1945.

Труман: През 1945 година Германия изгуби всичко. (В руския протокол е добавено: "Германия фактически вече не съществува".)

Сталин: Германия е, както се твърди, географско понятие. Не може да пренебрегваме резултатите от войната.

Труман: Трябва ни обаче линия, от която да тръгнем... Аз предложих границите на Германия от 1937 година.

Повратна точка в световната история

Участниците в конференцията приемат предложението на Труман. И решават да разделят Германия на две репарационни зони - западна и източна, като същевременно потвърждават автономността на окупационните зони. Франция също получава своя окупационна зона. Така Германия на практика се разделя с географската, политическата и икономическата си цялост, а след като по-късно в двете репарационни зони възникват ФРГ и ГДР, бързо става ясно, че Потсдамската конференция маркира и началото на битката за влияние между западните сили и Съветския съюз. Битка, която само няколко години по-късно кулминира в Студената война.

Преговорите продължават до 2 август, когато е подписана Потсдамската декларация. Според решението на голямата тройка, източните граници на Германия са пренесени на запад към линията Одер-Ниса, което смалява територията ѝ с 25% в сравнение с 1937 година. Голяма част от откъснатите германски земи се дават на Полша като компенсация за районите, които принудително е отстъпила на Съветския съюз. Репарациите са определени само в най-общи линии, като всяка от окупационните сили покрива репарационните си искания от своята окупационна зона. Освен това лидерите на страните победителки се договарят за изселването на германското население в Полша, Чехословакия и Унгария.

Потсдамската конференция маркира повратна точка в световната история. Германският райх е разбит, коалицията на съюзническите сили започва да се разпада. В разгара на преговорите Уинстън Чърчил губи изборите в родината си. Министър-председател става лидерът на лейбъристите Клемент Атли, който печели първите следвоенни избори във Великобритания. А неопитният във външната политика американски президент Труман, заел поста след смъртта на Франклин Рузвелт, още по време на конференцията издава заповедта за пускането на първата атомна бомба.

"За да се завърне Германия в цивилизования свят"

А какво е значението на Потсдамската конференция за самата Германия? Макар в центъра на преговорите в Цецилиенхоф да стои най-вече въпросът как да бъде наказан военният агресор Германия, конференцията все пак излъчва и сигнал на надежда. Предишни предложения, според които германците е трябвало да бъдат хвърлени в робство, не се обсъждат на тази конференция. Вратата за завръщането на Германия в международната общност остава отворена. Не на последно място защото САЩ своевременно осъзнават стратегическото значение на Западна Германия в контекста на съветската експанзия.

Когато след края на конференцията Труман се прибира във Вашингтон, в обръщение по радиото той казва, че се връща от един град, "от който германците искаха да завладеят света. Сега този град е опустошен. Всичко там е в развалини - сградите, икономиката, хората. Но ние ще направим всичко, което е по силите ни, за да се превърне Германия отново в почтена нация. За да намери в крайна сметка своя път, да излезе от хаоса, в който сама се хвърли, и да се завърне в цивилизования свят".