Постоянно появяващите се на работното място различия в мненията, а и повечето конфликти могат относително лесно да намерят разрешение, казва мюнхенският психолог Дитер Шлунд. При мобинга обаче изходната позиция е друга - този вид действия са враждебни, провеждат се систематично за дълъг период от време с целта да унижат или да изолират човека. Нападателите се стремят да отстранят набелязаната жертва, която в процеса на атаките все повече губи самочувствие и стабилност, обяснява Шлунд.

Откакто през 1976 американската психиатърка Каръл Бродски пише статия със заглавието "Изтормозеният колега", в специализираната литература започват да изплуват все повече публикации за оказване на психически натиск в службата. През 1980-те години шведският социолог Хайнц Лайман формулира за първи път понятието "мобинг", което от скандинавските страни се разпространява по цял свят.

Лаймън обозначава по този начин негативната комуникация на работното място, т.е. прекомерната критика, откритите обиди, виковете, игнорирането на въпроси, клеветите. Днес понятието е още по-широко: "мъчителите" укриват информация от жертвите си, фалшифицират резултатите от труда им, дават безсмислени указания и омаловажават постиженията или измислят недопуснати грешки. Не се спират и пред насилието и сексуалния тормоз.

Митовете за мобинга

"Мобингът може да приеме най-различни форми, затова засегнатите го разпознават трудно", казва социалният психолог Йенс Айзерман. Основен индикатор за мобинга е честотата: границата между случайността и системността се достига тогава, когато за период от шест месеца жертвата е подлагана на атаки най-малкото веднъж седмично.

Това, че някои хора просто са родени жертви на мобинга, е един от широко разпространените митове. Най-добре пасват в схемата дебелите, грозноватите, ексцентричните и нещастните. Но всъщност всеки може да се окаже потърпевш, казва Айзерман.

Погрешно е и предположението, че фирмата не може да повлияе на отношенията сред колегите. Нерядко се случва в една и съща фирма в някои отдели да се срещат прояви на мобинг, а в други - не. Т.е. - става дума за социален феномен в организационната структура, за което отговорността носи ръководството. Кризите в личния живот на засегнатите могат да бъдат изключени като фактор, обяснява Айзерман.

Само шефовете ли го могат?

Най-доброто средство срещу мобинга представляват началниците, които общуват открито и които включват подчинените си във взимането на решения, сочат изследванията по темата. Когато обаче самият шеф е инициатор на атаките или не се грижи за атмосферата в отдела, нещата могат да се влошат. Още повече, че в повечето случаи именно шефът е замесен в оказвания натиск, включително ако го игнорира и не предприема нищо насреща. А това създава проблеми на фирмата, както и значителни разходи - един случай на мобинг излиза между 30 000 и 50 000 евро годишно, изтъква Дитер Шлунд. И като се има предвид, че в Германия жертви на мобинг стават между 1,5 и 2 милиона души на година, това води до сериозни щети на икономиката.

Въпреки това темата охотно се игнорира. В опита си да проучат нещата по-детайлно, експертите се натъкват на решителното нежелание на фирми и институции да дадат становище. "В повечето случаи става дума за защита на собствения имидж, никой не би искал да разлайва излишно кучетата", смята Айзерман. И допълва, че дистанцирането от въпроса е свързано и с опасенията от правни последици.

Механизмът на отбраната

Междувременно броят на оплакванията от мобинг в Германия постоянно расте. "Провеждащите мобинга трябва да знаят, че могат да бъдат накарани да поемат лично отговорността за деянията си", предупреждава берлинската адвокатка Ерика Шрайбер. Нейният съвет към жертвите е да не чакат нещата да се задълбочат, а да подадат оплакване още в самото начало. А работодателите и ръководителите би трябвало да се отнесат към жалбите най-сериозно, да поискат доказателства и да изслушат свидетели.

Трябва да се има предвид и това, че жертвите на мобинга трябва да минат през няколко съдебни инстанции, докато стигнат до финала на заведеното дело. А ако жалбите им бъдат възприети като основателни, ще получат максимум 100 000 евро обезщетение. В Съединените щати сумите далеч надхвърлят тази.

АГ, ДПА, КЩ, ЩО, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева