"Войниците ли? Те бяха винаги мили", спомня си фотографът Кристиан Тил, който е отраснал в градчето Еркнер по време на съветската окупация в бившата ГДР.

Близо половин век - от 1945 до изтеглянето на последните части през 1994 година - съветската армия е стационирана в източната част на Германия. Тя е авангардът на съветската империя, насочен срещу капиталистическа Европа. В това иначе сурово време понякога има и ведри моменти. Кристиан Тил си спомня как руските войници миели танковете си в близкото езеро. "Припадахме от смях, защото носеха не чорапи, а партенки", разказва той.

"Ние бяхме дивеч за руснаците"

Тази сравнително ведра атмосфера се установява едва в по-късните години на съветското присъствие. В началото е друго - мрачно, зловещо, брутално.

През 1945 година, когато нацистка Германия току-що е загубила Втората световна война, германците изпитват най-вече едно: страх от съветските войници. Ужасяващи истории се разказват за тях: че малтретират жестоко жени и деца, че са мръсни и брутални. "Тръпки ме побиваха от ужасите, които разправяха за тях. Някои хора дори посягаха на живота си от страх", спомня си Илзе Ереке, която по онова време е била на 11 години.

Съветските войници бързо дават да се разбере кой командва в страната: на 1 май 1945 превземат Райхстага и издигат там съветския флаг. Моментът е запечатан от руския фотограф Евгений Халдей и макар до ден-днешен да се спори доколко автентична е тази снимка, тя се превръща в икона на фотографията.

В първите години на съветската окупация се ширят беззаконие и насилие, насочено най-вече срещу жените. "Бяхме дивеч за руснаците", спомня си берлинчанката Ева Шлип за първите дни след окупацията на Берлин. "Изнасилванията, разстрелите, плячкосването и тази безгранична омраза към германците, които бяха причинили толкова много страдания на руския народ - всичко това превръщаше живота ни в ад", споделя тя. И до днес не е ясно колко жени са били подложени на насилие в първите месеци след окупацията - някои източници говорят за 200 хиляди, според други оценки жертвите са към 2 милиона.

Раждането на Червената армия

Създаването на Червената армия е не на последно място резултат от унизителното поражение, което Германия нанася на Русия в Първата световна война. През 1917 година германската армия завладява обширни части от разпадащата се руска империя. През декември същата година в Брест-Литовск, на 180 километра от Варшава, представители на двете държави водят преговори за мир. "Историческите обстоятелства създадоха ситуация, при която представители на най-революционния режим в историята на човечеството трябваше да седнат на една маса с дипломатическите представители на най-реакционната каста сред всички управляващи класи", пише навремето Лев Троцки, който само няколко месеца по-късно основава Червената армия.

Условията на мирния договор, продиктувани на руснаците от тази "реакционна каста", са повече от унизителни. Формиращият се Съветски съюз е принуден да отстъпи на Германия обширни части от територията си - поражение, което руснаците никога повече не искат да изживяват. Затова още през януари 1918 Троцки започва да изгражда Червената армия, като набира и офицери от разпадналата се царска армия. Години по-късно, през 1934-а, Троцки обобщава резултата така: "Процентът на неграмотните сред войниците непрестанно намалява. (...) Миналата година само в Москва 50 000 работници бяха отличени като снайперисти". Думи, с които Троцки намеква, че армията е много повече от военна организация. Тя е школа на нацията и двигател на прогреса.

Голямата чистка

Сталин обаче разглежда армията като потенциална заплаха за собствената си власт. По онова време той отдавна е решил в своя полза битката си срещу "бащата" на Червената армия - още през 1928/29 година Троцки е принуден да емигрира. Сталин смята за опасни и всички онези войници и офицери, които навремето са служили в царската армия. Още повече, че много от тях изобщо даже не са горещи привърженици на комунистическата идеология. Така Сталин започва голямата чистка: от 1937 нататък близо 35 000 офицери са отстранени от длъжност, като над половината от тях са изпратени в лагери.

След Втората световна война съветската армия става най-многочислената в целия свят. Тя включва 170 пехотни, 35 танкови и 58 артилерийски дивизии, а общият брой на войниците възлиза на около 4,5 милиона. Многократно повече са запасните войници - към 30 милиона.

През 1994 година, когато се изтеглят от Източна Германия, съветските войски оставят след себе си около 1500 военни бази. Близо половин милион войници се завръщат в родината си, а заедно с тях се изтеглят 4300 танка, 100 000 превозни средства, 3600 оръдия и 180 ракетни системи. Германия, която по това време е вече обединена, поема част от разходите по изтеглянето на съветските части - страната заплаща цели 7,5 милиарда марки, което се равнява на близо 4 милиарда евро.